Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Това са двамата педали, които седяха отгоре ми – осведоми ни моят клиент.

Погледнах го и видях, че гневният изблик бързо го напуска.

– Полицаите арестували заподозрения – продължи Левин, сякаш никой не го е прекъснал. – Господин Аткинс…

– Чакай малко – спрях го аз. – Къде са го държали на пода? В коя стая?

– Не пише.

Обърнах се към Рулей.

– В дневната. Недалеч от входа. Така и не успях да вляза много навътре.

Левин си записа нещо, преди да продължи.

– Господин Аткинс предал на полицаите сгъваем нож с отворено острие, който намерил на пода до насилника. Те поставили белезници на заподозрения и повикали бърза помощ, за да се погрижат за Кампо и Рулей, който имал рана на главата и слабо сътресение. Кампо била откарана в медицинския център „Холи Крос“ за по-нататъшно лечение и за да я фотографира съдебен фотограф. Рулей бил закарай във ваннайския затвор. Апартаментът на госпожица Кампо бил запечатан за обработка на местопрестъплението и случаят бил поверен на детектив Мартин Букър от участъка в Долината.

Левин извади ксерокопия на полицейските снимки на травмите на Реджина Кампо и ги остави на масата. Имаше профил и фас на лицето й, както и две близки фотографии – синини на шията й и прободна раничка под брадичката. Качеството на копията беше лошо и знаех, че не си струва да ги разглеждам внимателно. Обаче забелязах, че всички лицеви травми са от дясната страна. Рулей имаше право. Или някой многократно я беше удрял с лява ръка – или го бе сторила сама с дясната.

– Снимали са я в болницата, където госпожица Кампо също дала показания на детектив Букър. Накратко, тя заявила, че в неделя вечер се прибрала вкъщи към осем и половина и била сама, когато около десет часа на вратата се почукало. Господин Рулей се представил като неин познат, затова му отворила. Насилникът веднага я ударил с юмрук и започнал да я изтласква навътре в апартамента. Той влязъл, затворил и заключил вратата. Госпожица Кампо се опитала да се защитава, но била ударена поне още два пъти и била повалена на пода.

– Това са пълни глупости! – извика Рулей.

Той удари с юмруци по масата и се изправи. Столът му беше на колела – плъзна се назад и шумно се блъсна в стъклото на прозореца зад него.

– Ей, я по-спокойно! – предупреди го Добс. – Ако строшиш прозореца, ще стане като в самолет. Вакуумът ще ни изсмуче навън.

Никой не се усмихна на опита му да разведри атмосферата.

– Седни, Луис – спокойно наредих аз. – Това са полицейски доклади, нищо повече. Никой не твърди, че казват истината. Това е гледната точка на един човек. Сега просто за-пръв път обсъждаме случая, запознаваме се с това, срещу което сме изправени.

Рулей върна стола си при масата и седна без повече възражения. Кимнах на Левин, който продължи. Забелязах, че клиентът ми отдавна е престанал да се държи като хрисимата жертва, която бях видял по-рано в ареста.

– Госпожица Кампо съобщила, че когато я ударил, насилникът бил увил юмрука си в парче бял плат.

Хвърлих поглед към дланите на Рулей и не видях подутини или охлузвания на кокалчетата на пръстите му. Увива-нето на юмрука му в плат можеше да му е помогнало да избегне такива издайнически травми.

– Взели ли са плата като веществено доказателство? – попитах аз.

– Да – потвърди детективът. – В доклада за веществените доказателства е описан като платнена салфетка с кървави петна. Кръвта и платът се анализират.

Кимнах и погледнах Рулей.

– Полицаите разглеждаха ли ти ръцете? Снимаха ли ги?

– Детективът разгледа дланите ми, обаче никой не ги е снимал.

Дадох знак на Левин да продължи.

– Насилникът възседнал госпожица Кампо на пода и я стиснал за гърлото. Казали, че ще я изнасили и че не го Интересува дали е жива, докато го прави. Тя не могла да отговори, защото заподозреният я душал. Когато отпуснал гърлото й, му казала, че няма да се съпротивлява.

Левин извади ново копие на масата – снимка на сгъваем нож с черна дръжка и заплашително остър връх. Той обясняваше предишната фотография на раната под брадичката на жертвата.

Рулей придърпа листа, за да го разгледа отблизо, и бавно поклати глава.

– Това не е моят нож – заяви той.

Не казах нищо и детективът продължи.

– Заподозреният и жертвата се изправили и той й наредил да го заведе в спалнята. Останал зад нея и опрял острието на ножа отляво в гърлото й. Когато влязла в късия коридор, водещ към двете спални в апартамента, госпожица Кампо се завъртяла в тясното пространство и го блъснала в една голяма ваза. Когато той залитнал заднешком, тя се втурнала към изхода. Осъзнавайки, че насилникът бързо ще я настигне, тя се вмъкнала в кухнята и грабнала шише водка от кухненския плот. Когато минавал покрай вратата, госпожица Кампо изскочила иззад него, ударила го по тила и го повалила на пода. После го прескочила, отключила вратата, изтичала навън и се обадила в полицията от апартамента на първия етаж, в който живеят Търнър и Аткинс. Двамата се качили в нейната квартира, където заварили насилника в безсъзнание на пода. Когато започнал да идва на себе си, те седнали отгоре му и останали в апартамента до идването на полицията.