Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Добра идея, но много опасна – спокойно заявих аз. – Ако си в състояние да опровергаеш доказателствата им и още преди процеса им покажеш как ще стане това, ти им разкриваш намеренията си и ги насочваш какво да избягват. Точно това не искам да направя.

Рулей кимна в знак на съгласие и лицето на Добс придоби леко слисано изражение. Реших да спра дотук и да поговоря с него по въпроса, когато останем насаме.

– Ами медиите? – промени темата Левин.

– Точно така – възползва се от възможността да прикрие смущението си Добс. – Секретарката ми съобщи, че са ме търсили от два вестника и два телевизионни канала.

– Сигурно същото се отнася и за мен – кимнах аз.

Не споменах, че го е търсила Лорна Тейлър по моя инструкция. Случаят още не беше привлякъл вниманието на медиите, ако не се брои операторът на свободна практика, който бе присъствал на първото изслушване. Обаче исках Добс, Рулей и майка му да повярват, че всеки момент историята може да изригне във вестниците.

– Не искаме случаят да се раздуха – продължи адвокатът. – По-лоша реклама от това няма.

Изглежда го биваше да съобщава очевидни неща.

– Всички медии трябва да се насочват към мен – заявих. – Аз ще се занимавам с тях и най-добрият начин да го правим е да не им обръщаме внимание.

– Но все пак трябва да кажем нещо в негова защита – възрази Добс.

– Не, не бива да казваме нищо. Обсъждането на случая му придава достоверност. Ако се заиграваш с медиите, поддържаш живота на историята. Информацията е кислород. Без нея умират. Що се отнася до мен, нека умрат. Или поне трябва да изчакаме, докато не стане неизбежно. А тогава от името на Луис ще говори само един. Аз.

Добс неохотно кимна в знак на съгласие. Насочих показалец към Рулей.

– При никакви обстоятелства не разговаряй с репортер, даже за да отречеш обвиненията. Ако се свържат с теб, препращай ги при мен. Ясно?

– Ясно.

– Добре.

Реших, че достатъчно сме приказвали като за първа среща. Изправих се.

– Сега ще те закарам вкъщи, Луис.

Обаче Добс нямаше намерение да изпусне клиента си толкова бързо.

– Всъщност майката на Луис покани и мен на вечеря – осведоми ме той. – Мога да го закарам, и без това отивам там.

Кимнах одобрително. Явно никога не канят защитниците в наказателни процеси на вечеря.

– Добре – съгласих се. – Но ще се срещнем там. Искам Рол да види жилището му и Луис трябва да ми даде чека, за който стана дума по-рано.

Ако си мислеха, че съм забравил парите, имаха много да учат за мен. Добс погледна Рулей и получи одобрително кимване. Адвокатът също ми кимна.

– Съгласен. Тогава доскоро.

След петнайсет минути с Левин се возехме на задната седалка на линкълна. Следвахме сребрист мерцедес, с който пътуваха Добс и Рулей. Разговарях с Лорна по телефона. Единственото важно обаждане идваше от прокурорката по случая на Глория Дейтън, Леели Феър. Съобщаваше ми, че сме се спазарили.

– Е – каза Левин, когато затворих. – Какво мислиш наистина?

– Мисля, че от това дело могат да се спечелят големи пари и че съвсем скоро ще получим първото капаро. Извинявай, че те повлякох със себе си. Не исках да изглежда, че ме интересуват само мангизите.

Той кимна, обаче не отговори. След малко продължих.

– Още не съм сигурен какво мисля. Каквото и да се е случило в оня апартамент, станало е бързо. Това е в наша полза. Няма същинско изнасилване, няма ДНК. Това ни дава известна надежда.

– Малко ми напомня на Хесус Менендес, само че без ДНК. Спомняш ли си го?

– Да, но не искам.

Опитвах се да не мисля за клиенти, които бяха в затвора, без надежда за обжалване и каквото и да е друго, освен мъчителни години за излежаване. Винаги правя каквото мога, ала понякога не може да се направи нищо. Хесус Менендес беше един от тия случаи.

– Как си с времето? – върнах се на въпроса аз.

– Имам някои задачи, но мога да ги отложа.

– Ще имаш работа и нощем. Трябва да обиколиш ония барове. Искам да знам всичко за него и нея. В момента случаят ми изглежда елементарен. Ако се справим с нея, ще се справим със случая.

Левин кимна. Държеше куфарчето си в скута си.

– Носиш ли си фотоапарата?

– Винаги.

– Когато отидем в къщата, направи няколко снимки на Рулей. Не искам да показваш полицейската му снимка из баровете. Това ще размъти нещата. Можеш ли да намериш снимка на жената отпреди дай смажат лицето?

– Имам снимката от шофьорската й книжка. Скорошна е.

– Добре. Провери ги. Ако открием свидетел, който снощи я е видял да отива при него в „Морганс“, Рулей ще ни позлати.