Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Знаех, че Макгинли е продавал смърт и гибел под формата на кока и сигурно е извършил нечувани престъпления, за които не са го обвинили, обаче въпреки това го съжалявах. Помислих си, че е поредният, който никога не е имал друг шанс, освен за гангстерски живот. Изобщо не познаваше баща си и беше напуснал училище в шести клас, за да изучи занаята на наркопласьора. Можеше точно да брои пари, обаче никога не бе имал банкова сметка. Никога не беше ходил на плаж, камо ли да е излизал извън Лос Анджелис. И сега първото му такова пътешествие щеше да е в автобус с решетки на прозорците.

Преди да го върнат в кошарата за обработка и отвеждане в затвора, аз му стиснах ръката, движение, ограничено от веригата на кръста му, и му пожелах късмет. Рядко го правех с клиентите си.

– Не се бой, ще се върна – увери ме той.

Не се и съмнявах. В известен смисъл Дариъс Макгинли беше също толкова доходен клиент, колкото и Луис Рулей. С бялото момченце най-вероятно щях да се сблъскам само веднъж. Но имах предчувствието, че през годините Макгинли ще е един от моите „постоянни“ клиенти, подаръкът, който щях постоянно да получавам – докато, въпреки всички рискове, той продължаваше да живее.

Прибрах досието му в куфарчето си и излязох от залата, докато обявяваха следващото дело. Във фрашкания коридор навън ме чакаше Рол Левин. Имахме уговорена среща, за да обсъдим напредъка му по делото Рулей. Беше се наложило да дойде в Комптън, защото имах напрегнат работен ден.

– Добр’утро – с подчертан ирландски акцент каза детективът.

– Да бе, беше ли там?

– Само надникнах. Тоя тип си пада малко расист, а?

– И му се разминава, защото откакто обединиха съдилищата в един окръг, името му се появява върху бюлетината навсякъде. Даже хората в Комптън да се надигнат като вълна, за да гласуват срещу него, западняците пак ще анулират вота им. Системата е тотално прецакана.

– Как изобщо е станал съдия?

– Ей, ако си завършил право и помагаш на съответните хора, можеш да станеш и съдия. Назначи го губернаторът. Най-трудното е да спечелиш първите избори. Той ги спечели. Не си ли чувал тая история?

– Не.

– Ще ти хареса. Преди около шест години Флин беше назначен от губернатора. Това беше преди обединението на съдебния окръг. По онова време съдиите се избираха от гласоподавателите в окръга, в който работеха. Надзираващият съдия в окръг Лос Анджелис провери качествата му и съвсем скоро установи, че е взел на работа човек с много политически връзки, но без способности и съдебен опит. Флин беше кабинетен адвокат. Сигурно не би могъл и да намери съда, камо ли да те защитава, ако му платиш. Та затова надзираващият съдия го прати тук, в комптънския наказателен съд, защото всеки съдия трябва да участва в избори в годината, след като получи мястото си, Реши, че Флин ще се прецака, ще ядоса хората и те ще гласуват против него. Една година и толкова.

– И ще се отърве от това главоболие.

– Точно така. Само че не се получи така. В първия час на първия ден от обявяването на кандидатурите за участие в изборите се регистрира Фредерика Браун. Познаваш Фреди Браун, нали?

– Не лично. Чувал съм я.

– Както и всички останали наоколо. Освен че е адски добра адвокатка, тя е чернокожа, жена е и е много популярна сред местните. Щеше да размаже Флин с пет към едно, че и с повече.

– Тогава как е запазил мястото си, по дяволите?

– Ще стигна и до това. След като Фреди участваше в изборите, никой друг не подаде документи. Защо да си правят труда, победата й беше в кърпа вързана – въпреки че беше малко чудно, че иска да стане съдия и да се лиши от печалбите си. По онова време сигурно е печелила поне шестцифрени суми с адвокатската си практика.

– И какво се случи?

– Случи се това, че два месеца по-късно, в последния час преди да приключи подаването на документите, Фреди отиде и си ги изтегли.

Левин кимна.

– Значи Флин е останал без противници и е запазил мястото си – завърши историята той.

– Позна. После обединиха окръга и сега вече никога няма да успеят да го разкарат.

Детективът се намръщи.

– Това е невероятно. Имали са някаква договорка, а това сигурно е нарушение на изборния закон.

– Само ако може да се докаже, че е имало сделка. Фреди винаги е твърдяла, че не са й платили, нито е участвала в план, измислен от Флин, за да запази мястото си. Казва, че просто се отказала и оттеглила документите си, защото осъзнала, че със съдийска заплата няма да може да поддържа начина си на живот. Но ще ти кажа нещо – Фреди като че ли винаги побеждава, когато има дело при Флин.