Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Детективът включи плеъра и започна да ми обяснява картината.

На екранчето, заснет отгоре, се появи правоъгълният бар в „Морганс“. Имаше две барманки, и двете по черни дънки и бели ризи, завързани нагоре, така че да се виждат плоските им кореми, пиърсингите на пъповете им и татуировките, подаващи се изпод коланите отзад на кръста им. Както поясни Левин, камерата бе насочена към задната страна на бара и касата, обаче огледалото, което покриваше стената, отразяваше клиентите, седящи отпред. Видях Луис Рулей, седнал сам в идеалния център на кадъра. В долния ляв ъгъл имаше брояч на кадрите, а в десния бяха датата и часът: 20:11, 6 март.

– Ето тук се появява Луис – съобщи детективът. – А ей там е Реджи Кампо.

Той натисна бутона на плеъра и замрази образа. После го раздвижи и премести десния край в средата. Откъм късата дясна страна на бара седяха жена и мъж. Левин ги увеличи.

– Сигурен ли си? – попитах.

Бях виждал само нейни снимки с адски насинено и подуто лице.

– Да, тя е. А това е нашият господин Хикс.

– Ясно.

– Гледай сега.

Той пак пусна филма и върна образа в цял кадър. После превключи на бързи обороти.

– Луис си пие мартинито, приказва с барманките и почти цял час не се случва нищо.

Детективът погледна лист от бележник, на който бяха записани номерата на конкретни кадри. Той превключи на нормална скорост и пак премести образа така, че Реджи Кампо и господин Хикс да застанат в центъра на екрана. Забелязах, че часът вече е 20:43.

Господин Хикс взе пакет цигари и запалка от бара, изхлузи се от столчето си и излезе някъде надясно от кадъра.

– Насочва се към изхода – осведоми ме Левин. – Отпред има място за пушене.

Реджи Кампо изпрати спътника си с поглед, след това също се смъкна от стола и се запъти към предната страна на бара, точно зад гърбовете на клиентите. Докато минаваше покрай Рулей, тя като че ли провлачи пръстите на лявата си ръка по раменете му, сякаш искаше да го погъделичка. Това накара Луис да се обърне към нея.

– Само флиртува с него – коментира Левин. – Отива в тоалетната.

– Рулей ни разказа друго – възразих. – Твърдеше, че тя отишла при него, дала му…

– Не бързай като пале пред майка си – прекъсна ме той. Нали се сещаш, мацката все някога ще се върне от кенефа.

Зачаках, вперил очи в Рулей на бара. Погледнах си часовника. Засега нямаше проблем, ала не можех да пропусна календарното изслушване в наказателния съд. Вече бях изпитал търпението на съдията, като предишния ден не се бях появил.

– Ето я, идва – посочи Рол.

Наведох се към екрана, за да видя по-добре Реджи Кампо, която се върна при бара. Тоя път, когато стигна до Рулей, тя се провря между него и съседния мъж отдясно. Трябваше да се вмъкне странично и притисна гърдите си към дясната ръка на моя клиент. Това си беше чиста покана. Кампо му каза нещо и той се наклони към устата й, за да я чуе. След няколко секунди кимна и тогава видях тя да пъха нещо като смачкана салфетка в ръката му. Размениха още една реплика, след това Реджи Кампо целуна Луис Рулей по бузата, отдръпна се от бара и се върна на мястото си.

– Върхът си, Миш. – Бях му измислил това име, когато ми разказа за миш-маша от евреи и мексиканци в рода си. – И казваш, че ченгетата още не разполагат с тоя запис, така ли?

– Не знаеха за него миналата седмица, когато го получих, а той е още в мен. Не, не разполагат с него и сигурно още не подозират за съществуването му.

По силата на закона за веществените доказателства щеше да се наложи да го предам на прокуратурата след официалното повдигане на обвинения. Само че още можехме да си поиграем. Формално не бях длъжен да го предам, докато не съм убеден, че ще го използвам в процеса. Това ми даваше голям марж и много време.

Знаех, че записът е важен и че несъмнено ще го използвам в процеса. Сам по себе си, той можеше да стане причина за основателно съмнение, защото предполагаше съществуване на известна близост между жертвата и предполагаемия насилник, за каквато не се споменаваше в материалите на прокуратурата. Това не означаваше, че случилото се после е допустимо или че не е престъпление, но съдебните заседатели винаги се интересуваха от причинните връзки на престъплението и замесените в него хора. Записът изместваше в сивата зона едно престъпление, което иначе можеше да бъде погледнато през черно-бяла призма. Като адвокат, аз живеех в сивите зони.

Монетата имаше и обратна страна. Много хубаво не беше на хубаво. Записът пряко противоречеше на показанията на жертвата пред полицията, че не е познавала мъжа, който я е нападнал. Това я компрометираше, изобличаваше я в лъжа. Трябваше само една лъжа, за да се спечели делото. На такива неща като тоя диск им виках „ходещи доказателства“. Той щеше да приключи делото още преди да се е стигнало до процес. Моят клиент щеше да си отиде по живо по здраво…