Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

И заедно с него – моят тлъст хонорар.

Левин пак превърташе записа напред.

– Сега гледай това – привлече вниманието ми той. – Мацката и господин Хикс се разкарват в девет. Обаче го наблюдавай, когато се надигне.

Детективът беше насочил фокуса към Кампо и непознатия. Когато часовникът показа 20:59, той превключи на забавен кадър.

– Добре, канят се да си тръгват – продължи Рол. – Наблюдавай ръцете му.

Послушах го. Мъжът отпи последна глътка, като силно отметна глава назад и пресуши чашата си до дъно. После се изсули от столчето, помогна на Кампо да слезе от своето и двамата излязоха от кадър надясно.

– Какво по-точно? – попитах. – Какво пропуснах?

Левин върна записа назад, докато стигна до момента, в който непознатият допиваше чашата си. После замрази кадъра и посочи екрана. Мъжът се беше опрял за равновесие с лявата си длан на бара.

– Пие с дясна ръка. А на лявата си китка носи часовник. От всичко това изглежда, че е десняк, нали така?

– Да и какво от това? Травмите на жертвата са нанесени с Удари отляво.

– Помисли какво ти казах.

Замислих се. И след няколко секунди ме осени.

– Огледалото. Всичко е наопаки. Той е левак.

Левин кимна и замахна във въздуха с левия си юмрук.

– Това може би още сега приключва целия случай. – Само дето не бях убеден, че това е много добра перспектива.

– Честит Свети Патрик – поздрави ме с ирландския си акцент Левин. Явно не се сещаше, че губя лесна печалба.

Отпих голяма глътка горещо кафе и се опитах да измисля някаква стратегия за записа. Не виждах начин да го запазя в тайна за процеса. Ченгетата все някога щяха да направят допълнителни разследвания и щяха да узнаят за него. Ако се опитах да го задържа, това можеше да ми изиграе лоша шега.

– Още не знам как ще го използвам – наруших мълчанието аз. – Обаче мога да те уверя, че господин Рулей, майка му и Сесил Добс ще бъдат много доволни от теб.

– Предай им, че винаги могат да изразят благодарността си финансово.

– Добре, нещо друго за записа?

Левин отново го включи на бързи обороти.

– Почти нищо. Рулей прочита салфетката и запомня адреса наизуст. После, се помотава там още двайсетина минути и се разкарва, като оставя пълна чаша на бара.

Той намали скоростта, за да ми покаже момента, в който клиентът ми си тръгваше. Луис отпи глътка от пълната си чаша мартини и я остави на бара. Взе салфетката на Реджи Кампо, смачка я в длан и я хвърли на пода, докато се изправяше. После си тръгна.

Левин извади диска и го пъхна в найлоновия джоб. След това изключи плеъра и го прибра.

– С това изчерпахме видеоматериалите, които мога да ти покажа тук.

Пресегнах се през облегалката и потупах по рамото Ърл, който седеше със слушалки в ушите. Той извади едната и се озърна назад към мен.

– Да се връщаме в съда – казах аз. – Остани със слушалките.

Шофьорът се подчини.

– Какво друго? – попитах Левин.

– Реджи Кампо – отвърна детективът. – Мацката не е невинна като Снежанка.

– Какво си открил?

– Не става дума непременно за това какво съм открил. А какво мисля. Видя я на записа. Единият мъж излиза и тя праща любовни бележки на друг, който е сам на бара. Освен това, направих някои проверки. Актриса е, обаче в момента не работи като такава. Или пък може да се каже, че ходи на частни прослушвания.

Той ми подаде професионален фотоколаж, на който видях Реджи Кампо в различни пози и роли, от ония, дето се пращат за кастинг. Най-голямата снимка показваше лицето й в близък план – за пръв път я виждах без грозните синини и подутини. Тя беше изключително привлекателна жена и нещо в лицето й ми се стори познато, обаче не успях да се сетя какво. Зачудих се дали не съм я виждал в някой телевизионен сериал или реклама. Прелистих страницата със снимката и прочетох участията й. Бяха в сериали, които не бях гледал, и в реклами, които не си спомнях.

– В полицейските доклади за месторабота е посочила „Топсейл Телемаркетинг“. На пристанището. Обаждат им се за разни боклуци, които се продават по нощните реклами. Тренажори и такива неща. Така или иначе, това е почасова работа. Работиш, когато искаш. Само че през последните пет месеца Реджи не е работила там нито ден.

– Искаш да кажеш, че върти номера, така ли?

– Следих я през последните три нощи и…

– Какво си правил?!

Обърнах се да го погледна. Ако пипнеха частен детектив, работещ за адвокат, да следи жертва на насилие, можеше да се стигне до адски сериозно наказание и за всичко щях да платя аз. Прокуратурата само трябваше да ме обвини в тормоз и сплашване на жертвата и щяха да ми лепнат неуважение към съда по-бързо, отколкото пустинният вятър Санта Ана нахлува през прохода Сепулвида. Като жертва на престъпление, Реджи Кампо беше неприкосновена, докато не с изправеше на свидетелската катедра. Едва тогава щеше да бъде моя.