Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Пощенската кутия се оказала фалшив адрес, но това не го спряло. Детективът надул балон, с други думи направил подмамваща покупка или в тоя случай подмамващо дарение.

Номерът на кредитната карта, която използвал, за да дари двайсет долара, щял да се наблюдава денонощно от отдела за борба с измами с кредитни карти. Щели да му съобщят незабавно, ако някой опитал да направи покупка с тоя номер. Три дни след дарението с кредитната карта се опитали да платят единайсет долара за обяд в ресторант на „Гъмбо Пот“ във „Фармърс Маркет“ на „Феърфакс“ и Трета. Ундърлих знаел, че това е само проба. Нещо дребно и лесно за плащане в брой, ако използващият фалшивата кредитна карта се натъкнел на проблем в момента на покупката.

Заплащането в ресторанта било разрешено и заедно с още четирима свои колеги от отдела за борба с измами детективът се отправил към „Фармърс Маркет“, огромен комплекс със стари и нови магазини и ресторанти, които вечно били претъпкани, идеално място за дейността на измамници с кредитни карти. Детективите щели да се разгърнат в комплекса и да чакат, докато Ундърлих продължавал да следи използването на картата по телефона.

Два часа по-късно същият номер бил използван за покупка на кожено яке за шестстотин долара в „Нордстром“. Одобрението на покупката било забавено, но не и отказано. Детективите отишли в магазина и арестували младата жена, която се опитвала да купи якето. Получила се така наречената „доносническа верига“ – полицаите се насочвали от един заподозрян към следващия, които взаимно се издавали, и така арестите се движели нагоре по пирамидата.

Накрая се добрали до човека на върха, Сам Скейлс. Когато случаят стигна до пресата, Ундърлих го нарече Цунами Свенгали [7], защото много жертви на измамата се оказали жени, които искали да помогнат на красивия свещеник от снимката в уебсайта. Тоя прякор ядосваше Скейлс.

Стигнах в отдел 124 на тринайсетия етаж в сградата на наказателния съд в единайсет без петнайсет, обаче залата пустееше. Там беше само секретарката Мариан. Минах през парапета и се приближих до бюрото й.

– Случайно още да правите календарни изслушвания? – попитах.

– Само теб чакаме. Ще се обадя на всички и ще съобщя на съдията.

– Ядосана ли ми е?

Мариан сви рамене. Нямаше желание да отговаря от името на съдията. Особено пред адвокат. Обаче в известен смисъл ми показваше, че съдията не е доволна.

– Скейлс още ли е тук?

– Би трябвало. Не знам къде е отишъл Джо.

Обърнах се, отидох на масата на защитата, седнах и зачаках. Накрая вратата на кошарата се отвори и вътре влезе Джо Фрей, приставът, дежурен в сто двайсет и четвърта.

– Моят човек още ли е при вас?

– За малко да го изпуснеш. Мислехме, че пак няма да се появиш. Искаш ли да влезеш вътре?

Той ми отвори стоманената врата. Влязох в стаичка със стълбище, по което се стигаше до съдебния арест на четиринайсетия етаж, и две врати, водещи към по-малките затворнически стаи за сто двайсет и четвърта зала. Едната врата имаше стъклен прозорец, предназначен за разговори на задържаните с техните адвокати. Видях Сам Скейлс да седи на масата зад стъклото. Носеше оранжев гащеризон и имаше стоманени белезници на китките. Нямаше право на освобождаване под гаранция, защото последният му арест нарушаваше условната присъда по делото „ТримСлим6“. Сладката сделка, която му бях уредил, щеше да отиде на кино.

– Най-после – рече Скейлс, когато влязох.

– Като че ли бързаш за някъде. Готов ли си да започваме?

– Щом нямам избор.

Седнах насреща му.

– Сам, винаги имаш избор. Само че дай пак да ти го обясня. Пипнали са те на местопрестъплението, нали? Заловили са те да ограбваш граждани, които са искали да помогнат на хората, пострадали в един от най-страшните природни катаклизми в историята. Хванали са трима твои съучастници, които са сключили сделки и ще свидетелстват срещу теб. Открили са в теб списъка с номерата на кредитни карти. С други думи, в крайна сметка ще получиш същото съчувствие от страна на съдията и съдебните заседатели, ако изобщо се наложи да стигнем дотам, колкото ако беше изнасилвач на деца. Може би даже още по-малко.

– Всичко това ми е ясно, обаче аз съм полезен за обществото. Мога да образовам хората. Да ме пратят в училищата. Да ме пратят в кънтри клубовете. Да ме поставят на изпитателен срок и ще обяснявам на хората от какво да се пазят.

– Ами от теб трябва да се пазят. Ти профука и последния си шанс и прокурорът каза, че това е последното им предложение за теб. Ако не го приемеш, ще те изправят пред съда и ти гарантирам, че няма да има никаква милост.