Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Не се бой, не се бой – успокои ме Левин. – Следих я много отдалече. Много отдалече. И се радвам, че го направих. Синините, подутините и всичко останало, или са изчезнали, или си слага много грим, защото на оная госпожичка й идват много гости. Мъже, сами, по различно време на нощта. Явно се опитва да вмества поне по двама на вечер в програмата си.

– В баровете ли ги забърсва?

– Не, седи си вкъщи. Тия типове трябва да са й редовни клиенти или нещо подобно, защото знаят пътя до вратата й. Записал съм номерата на колите им. Ако се наложи, може да им отида на гости и да ги поразпитам. Освен това заснех малко нощно видео, обаче още не съм го прехвърлил на диск.

– Не, засега изчакай с разпитите на тия хора. Може да стигне до нейните уши. Трябва много да внимаваме с нея. Не ми пука дали ни върти номера.

Отпих нова глътка кафе и се опитах да реша как да процедираме с тия сведения.

– Сигурно си я проверил, нали? Има ли досие в полицията?

– Не, чиста е. Предполагам, че е нова в играта. Нали знаеш как е с тия жени, дето искат да станат актриси. Просто те всмуква. Сигурно е почнала с малко помощ от един или друг мъж, после й е станало професия. От любителка е станала професионалистка.

– И това го няма в докладите, които си намерил, така ли?

– Не. Както ти казах, ченгетата не са си дали труда да направят проверка. Поне засега.

– Щом се е издигнала от любителка до професионалистка, може да е стигнала и до идеята да прецака човек като Рулей. Той кара хубава кола, носи хубави дрехи… видя ли часовника му?

– Да, „Ролекс“. Ако е истински, момчето носи десет бона на китката си. Може да го е видяла на бара. Може би тъкмо затова го е избрала от всички останали.

Бяхме се върнали при съда. Трябваше да потегля към центъра. Попитах Левин къде е паркирал и той упъти Ърл към паркинга.

– Всичко това добре – казах. – Но Луис явно не е излъгал само за университета.

– Така е – съгласи се детективът. – Той е знаел, че ще получи услуга срещу заплащане. Трябваше да ти го каже.

– Да, а сега аз ще трябва да му го кажа.

Спряхме до тротоара пред платен паркинг на „Акейша“. Лезин извади една папка от куфарчето си. С ластик към външната корица беше прикрепен лист хартия. Той ми подаде папката и видях, че документът е фактура за близо шест хиляди долара – хонорар за осем дни детективски услуги и разходи. Чутото през последния половин час си струваше цената.

– Вътре е всичко, за което приказвахме преди малко, плюс копие на записа от „Морганс“ – осведоми ме Рол.

Колебливо я поех. С това си действие навлизах в областта на придобиването на веществени доказателства. Ако не я приемех и оставех всичко при Левин, щях да разполагам с буфер, свободно пространство за маневриране с прокурора.

Посочих фактурата.

– Ще я дам на Лорна и тя ще ти прати чека.

– Как е тя? Липсва ми.

Когато бяхме женени, Лорна често пътуваше с мен и идваше в съда да ме гледа. Понякога, когато нямах шофьор, тя сядаше зад волана. Тогава Левин я виждаше по-често.

– Много си е добре. Все същата Лорна.

Той открехна вратата, обаче не слезе.

– Искаш ли да продължа да се мотая около Реджи?

Това беше въпросът. Ако отговорех утвърдително, щях да изгубя всякаква възможност да отрека, в случай че нещо се прецакаше. Защото вече щях да знам какво върши Рол. Поколебах се, ала после кимнах.

– Много отдалече. И не използвай други хора. Имам доверие само на теб.

– Не се бой. Сам ще се заема с това. Друго?

– Левакът. Трябва да открием кой е господин Хикс и дали участва в играта, или е просто поредният клиент.

Левин кимна и пак замахна с левия си юмрук.

– Работя по въпроса.

Той си сложи слънчевите очила, отвори вратата и се измъкна навън. Пресегна се вътре да вземе куфарчето си и неотворената бутилка с вода, сбогува се и затвори вратата. Изпратих го с поглед, докато влезе в паркинга в търсене на колата си. Би трябвало да съм на седмото небе след всичко, което бях научил преди малко. Това рязко накланяше везните в полза на моя клиент. И все пак ме глождеше нещо, само че още не знаех точно какво.

Ърл беше изключил музиката и чакаше инструкции.

– Закарай ме в града, Ърл.

– Дадено – отвърна той. – В наказателния ли?

– Да. Ей, какво слушаше на емпетри плеъра? Дочух нещичко.

– Снуп. Сигур съм го надул по-яко.

Кимнах. Лосанджелиско чедо. И бивш обвиняем, който се беше изправил срещу машината по обвинение в убийство и си беше тръгнал свободен. На улицата нямаше по-вдъхновяваща история.