Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– И на това му викат правосъдие.

– Да.

– А какво мислиш за Блейк?

Тоя въпрос трябваше да бъде повдигнат. Всички приказваха за това. Предишния ден ваннайският върховен съд беше оправдал актьора от киното и телевизията Робърт Блейк в делото за убийството на жена му. Прокуратурата и полицията бяха изгубили поредното голямо медийно дело и човек не можеше да отиде никъде, без това да е главна тема на разговор. Медиите и повечето хора, които живееха и работеха извън машината, не можеха да го проумеят. Въпросът не беше дали Блейк го е извършил, а дали на процеса са били представени достатъчно доказателства, за да го осъдят за извършването му. Това бяха две съвсем различни неща, но публичната дискусия след издаването на присъдата ги смесваше.

– Какво мисля ли? – отвърнах. – Възхищавам се на съдебните заседатели, задето се съсредоточиха върху доказателствата. Щом няма, няма. Прокуратурата често смята, че може да постигне присъда въз основа на здрав разум – „Ако не е бил той, кой друг може да е?“ Не ме занимавай с това. Ако искаш да осъдиш човек и да го пратиш в кафеза дожи-вот, дай ми доказателства, мама му стара. Не се надявай, че съдебните заседатели ще повярват на честната ти дума.

– Говориш като истински адвокат.

– Ей, ти си изкарваш прехраната от адвокати, приятел. Ви трябвало да си наясно. Остави Блейк. Обзема ме завист и вече ми писна да слушам за това. По телефона ми каза, че ще ми съобщиш добра новина.

– Така е. Къде искаш да поприказваме и да видиш какво ти нося?

Погледнах си часовника. Имах календарно изслушване в сградата на наказателния съд в града. Трябваше да стигна там до единайсет и не можех да го пропусна, защото предишния ден вече го бях сторил. После трябваше да отида във Ван Найс, за да се срещна за пръв път с Тед Минтън, прокурора, поел делото „Рулей“ от Маги Макфърсън.

– Нямам време да ходим никъде – осведомих го. – Можем да седнем в колата ми и да си вземем по кафе. Носиш ли си нещата?

В отговор Левин повдигна куфарчето си и почука с кокал-чета по него.

– Ами шофьорът ти?

– Не мисли за него.

– Тогава да вървим.

След като се качихме в линкълна, казах на Ърл да обиколи наоколо и да потърси някой „Старбъкс“. Имах нужда от кафе.

– Тука нема „Старбъкс“ – информира ме той.

Знаех, че е от тия места, но не вярвах, че е възможно човек да се намира на повече от километър от някой „Старбъкс“ във всяка възможна точка в окръга, може би даже в света. Само че не ми се спореше. Просто ми се пиеше кафе.

– Добре, тогава потърси някое заведение, където правят кафе. Само да не е много далеч от съда. После трябва да се върнем, за да оставим Рол.

– Дадено.

– А, Ърл? Сложи си слушалките, че ще разговаряме за едно дело.

Той включи емпетри плеъра, сложи си слушалките и подкара колата по „Акейша“ в търсене на кафе. Скоро откъм предната седалка се разнесе тенекиеният ритъм на хип-хоп й Левин отвори куфарчето си върху сгъваемата масичка, вградена в облегалката.

– Добре, какво ми носиш? – попитах го. – Днес ще се срещна с прокурора и искам да държа повече аса от него. Освен това в понеделник е повдигането на обвиненията.

– Струва ми се, че имам няколко аса за теб – отвърна, детективът.

Той затършува из куфарчето и започна презентацията си.

– Първо да поговорим за твоя клиент, после ще продължим с Реджи Кампо. Нашият човек е чист като сълзица. Не успях да намеря абсолютно нищо, освен няколко глоби за неправилно паркиране и превишена скорост, с което явно има проблем, да не говорим, че още по-голям проблем му е да си плаща глобите. Съвсем обикновен гражданин.

– Какъв е тоя проблем с глобите?

– Два пъти през последните четири години е оставил неплатени глоби за неправилно паркиране, адски много, и две глоби за превишена скорост. И двата пъти се стигнало до съдебно преследване и твоят колега С. С. Добс се намесил, платил ги и изгладил нещата.

– Радвам се, че Добс все за нещо го бива.

– Иначе има само още една неяснота.

– Каква?

– На първата среща, когато го разпитваше, за да си наясно какво да очакваш, се спомена, че е учил една година право в Калифорнийския университет и познава системата. Е, проверих. Нали разбираш, половината от работата ми се свежда до това да проверявам кой лъже или не е най-големият лъжец в съдебната зала. Затова проверявам почти всичко. И обикновено нямам никакви затруднения, защото всичко е в компютъра.

– Да, ясно. Та какво за следването, лъжа ли е?