Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Говориш за виновен клиент – отвърна Луис.

– От друга страна, ако аргументите на прокуратурата са слаби, забавянето само ще им даде време да ги защитят – продължих аз. – Разбираш ли, в момента времето е единственият ни лост. Ако не се откажем от правото си на незабавен процес, прокуратурата ще бъде подложена на сериозен натиск.

– Не съм извършил това, в което ме обвиняват – настоя Рулей. – Не искам да губя нито секунда. Искам да загърбя тая гадост.

– Ако не се откажем от правото ти на бърз процес, той теоретично трябва да започне в рамките на шейсет дни след повдигането на обвинения. Всъщност той се отлага, когато преминат към предварително изслушване. Тогава съдията изслушва уликите и решава дали има достатъчно основание за процес. Това е бюрократична процедура. Отново ще ти предявят обвинения и тогава часовникът пак започва да отмерва шейсетте дни.

– Не мога да повярвам – изпъшка Рулей. – Това нещо ще продължи вечно.

– Винаги можем да се откажем и от предварителното изслушване. Това вече ще ги притисне яко. Делото е прехвърлено на млад прокурор. Новак в наказателните процеси. Може би точно така и трябва да постъпим.

– Чакай малко – намеси се Добс. – Предварителното изслушване не е ли полезно от гледна точка на това да се запознаем с уликите на прокуратурата?

– Всъщност не – поясних аз. – Вече не. Законодателството отдавна се опита да ускори нещата и превърна предварителното изслушване в обикновена процедура, защото облекчиха правилата за даване на показания. Сега обикновено на свидетелската катедра се изправя ченгето, което води случая, и казва на съдията същите неща, каквито казват всички. Защитата обикновено не вижда други свидетели, освен това ченге. Ако питаш мен, най-добрата стратегия е да принудим прокурора да се задейства или да млъкне. Да настоим за процес шейсет дни след повдигането на обвинения.

– Идеята ми харесва – рече Рулей. – Искам да приключа с тая история колкото може по-скоро.

Кимнах. Казваше го така, като че ли оправдателната присъда беше сигурна.

– Виж, може изобщо да не се стигне до процес – обади се Добс. – Ако тези обвинения не се потвърдят…

– Прокуратурата няма да се откаже от тях – прекъснах го. – Обикновено ченгетата преувеличават обвиненията и после прокуратурата ги окастря. Тук нямаше такова нещо. Прокуратурата даже ги допълни. Това ми показва две неща. Първо, че според тях уликите са сериозни, и второ, че са допълнили обвиненията, за да започнат с по-висока миза, когато се стигне до пазарлъци.

– Искаш да кажеш, ако се призная за виновен, така ли? – попита Рулей.

– Да.

– Забрави. Няма да вляза в пандиза за нещо, което не съм извършил.

– Това може да не значи затвор. Досието ти е чисто…

– Не ми пука дали значи, че може и да не ме затворят. Няма да се призная за виновен в нещо, което не съм извършил. Ако това представлява проблем за теб, трябва да се разделим още сега.

Внимателно се вгледах в него. Почти всичките ми клиенти се обявяват за невинни по някое време. Особено ако е първото им дело с мен. Обаче в думите на Рулей долавях страст и искреност, каквито отдавна не бях виждал. Лъжците са неуверени. Извръщат поглед. Очите на Рулей бяха приковани в моите като гвоздеи.

– Трябва да се има предвид и въпросът с гражданския иск – прибави Добс. – Признаването на вина ще даде възможност на оная жена да…

– Наясно съм с всичко това – пак го прекъснах. – Струва ми се, че изпреварваме нещата. Исках само да дам на Луис обща представа за хода на делото. Няма да се наложи да правим никакви постъпки, нито да взимаме важни и неотложни решения поне още две седмици. Просто при повдигането на обвиненията трябва да знаем как ще изиграем ръката.

– Луис следва една година право в Калифорнийския университет – осведоми ме Добс. – Мисля, че ситуацията в общи линии му е ясна.

Рулей кимна.

– Добре, хубаво – отвърнах аз. – Тогава да продължаваме. Луис, хайде да започнем с теб. Майка ти каза, че те очаква на вечеря. В нейния дом ли живееш?

– Живея в къщата за гости. Тя е в главната сграда.

– Някой друг живее ли там?

– Камериерката. В голямата къща.

– Братя и сестри, гаджета?

– Не.

– И работиш във фирмата на майка си, така ли?

– По-скоро аз я ръководя. Тя вече не се занимава много с нея.

– Къде беше в събота вечер?

– В събо… за снощи ли питаш?

– Не, питам за събота вечер. Започни оттам.

– В събота вечер не правих нищо. Останах си вкъщи и гледах телевизия.