Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Когато се изправих, Глория остана на мястото си. Скоро придружителката ми дойде и ми каза, че ще трябва да изчакам, докато върне арестантката в килията й. Погледнах си часовника. Наближаваше два. Не бях обядвал и започваше да ме цепи глава. Освен това ми оставаха само два часа до срещата с Леели Феър в прокуратурата, където щяхме да разговаряме за Глория, и после трябваше да отида в Сенчъри Сити, за да се видя с Рулей и Добс.

– Някой друг не може ли да ме изведе от тук? – троснах се аз. – Имам работа в съда.

– Съжалявам, господине, такава е процедурата.

– Добре, тогава побързайте, моля.

– Винаги бързам.

След петнайсет минути разбрах, че така само съм успял да ядосам шерифката и сега тя ме кара да чакам повече, отколкото ако си бях държал езика зад зъбите. Като клиент в ресторант, който получава върнатата в кухнята студена супа гореща, обаче вече с вкус на плюнка. Трябваше да го имам предвид.

По време на краткото пътуване до сградата на наказателния съд се обадих на Рол Левин. Той се беше прибрал в домашния си офис в Глендейл и преглеждаше полицейските доклади за разследването и ареста на Рулей. Помолих го да отложи тая работа и да позвъни тук-там. Исках да видя какво ще открие за мъжа от стая 333 в „Тревълодж“ на Санта Моника. Казах му, че сведенията ми трябват за вчера. Знаех, че си има източници и начини да провери името Ектор Моя. Не ми пукаше кои и какви са тия източници. Интересуваха ме само резултатите.

Когато Ърл спря пред съда, му казах, че докато съм вътре, може да прескочи до „При Филипе“ и да ни вземе сандвичи с печено говеждо. Щях да изям своя на път за Сенчъри Сити. Подадох му двайсетачка през облегалката и слязох.

Докато чаках асансьора във вечно фрашканото с хора фоайе, извадих един тиленол от куфарчето си с надеждата да предотвратя мигрената, която се дължеше на липсата на храна. Трябваха ми десет минути, за да се добера до деветия етаж и още петнайсет, докато чаках Леели Феър да благоволи да ми даде аудиенция. Обаче нямах нищо против да пови-ся, защото Рол Левин ми се обади точно преди да ме пуснат вътре. Ако Феър ме беше приела веднага, нямаше да разполагам с тия допълнителни боеприпаси.

Детективът ми каза, че мъжът от стая 333 в „Тревълодж“ се е регистрирал под името Гилберто Гарсия. В мотела не му поискали личен документ, защото платил в брой за една седмица и дал петдесетдоларов депозит за евентуални телефонни сметки. Освен това Левин беше проверил името, което му бях дал, и бе установил, че Ектор Аранде Моя е колумбиец, Издирван за бягство от Сан Диего, където му е било предявено обвинение за трафик на дрога. Всичко това ми даваше сериозно предимство и възнамерявах да го използвам при прокурора.

Феър делеше кабинета си с още трима прокурори. Всеки от тях заемаше по един ъгъл. Другите двама ги нямаше, сигурно бяха в съда, но на бюрото в ъгъла срещу нея седеше човек, когото не познавах. Трябваше да разговаряме в негово присъствие, Това не ми харесваше, защото прокурорът, с когото си имах работа в такива ситуации, често играеше заради другите в стаята, опитваше се да си придаде вид на корав и ловък правист, понякога за сметка на моя клиент.

Придърпах си стол от едното свободно бюро и седнах. Прескочих любезностите, защото нямаше такива, и преминах направо на въпроса, защото бях гладен и нямах много време.

– Тая сутрин си завела документи срещу Глория Дейтън – започнах. – Тя е моя клиентка. Искам да видя какво можем да направим по въпроса.

– Ами може да се признае за виновна и да получи от една до три години във Фронтера.

Каза го делово и с усмивка, която повече приличаше на хилене.

– А аз си мислех за програма за досъдебна намеса.

– Аз пък си мислех, че тя вече е опитала тая ябълка и я е изплюла. В никакъв случай.

– Я ми кажи, колко кока е носела със себе си, един-два грама, нали?

– Пак си е незаконно, каквото и да е количеството. Глория Дейтън е имала много възможности да се поправи и да избегне затвора. Обаче шансовете й са се изчерпали.

Тя се обърна към бюрото си, разтвори една папка и погледна първия лист.

– Девет ареста само за последните пет години – прочете прокурорката. – Това е третото й обвинение за притежание на дрога и не е оставала повече от три дни в затвора. Забрави за досъдебната програма. Дейтън все някога трябва да получи урок – сега е моментът. Не съм склонна да се пазаря за това. Ако се признае за виновна, ще й дам от една до три. Иначе ще пледирам за присъда и тя ще рискува съдията да й даде повече. Ще поискам максимума.