Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Клиентът ми също. Луис Рулей седеше начело на масата. Носеше рейбан с черни рамки. Отървал се от сивия затворнически гащеризон, той се беше избарал с бледа копринена тениска и тъмнокафяв костюм. Приличаше на самоуверен и хладнокръвен млад шеф на фирма за недвижими имоти, а не на уплашеното момче, което бях видял в кошарата в съда.

Отляво на Рулей седеше Сесил Добс, а до него – запазена дама с разкошни фризура и бижута, най-вероятно майката на клиента ми. Добс едва ли я беше предупредил, че тя няма да участва в разговора.

Първото място отдясно на Рулей бе празно и ме очакваше. На съседното се беше настанил моят детектив Рол Левин. На масата пред него имаше затворена папка.

Добс ме запозна с Мери Алис Уиндзор, която силно ми стисна ръката. Седнах и Добс обясни, че тя ще плати защитата на сина си и се е съгласила с очертаните от мен условия. После плъзна по масата към мен един плик. Надникнах вътре и видях чек за шейсет хиляди долара на мое име. Това беше предварителният хонорар, който бях поискал, но бях очаквал да получа само половината като капаро. По-рано бях печелил и повече от цели дела, но никога не бях получавал толкова много само с един чек.

Парите идваха от сметката на Мери Алис Уиндзор. Можеше да се разчита на банката – „Фърст Нешънъл“ в Бевърли Хилс. Затворих плика и го плъзнах обратно по масата.

– Трябва да го получа от Луис – заявих, вторачен в госпожа Уиндзор. – Не ме интересува дали вие ще му дадете парите, а той ще ми ги предаде. Но искам чекът да идва от Луис. Работя за него и това трябва да е ясно още отначало.

Това доста се различаваше от поведението ми същата сутрин – бях приел пари от трета страна. Обаче сега ставаше въпрос за установяване на контрол. Трябваше ми само един поглед към Мери Алис Уиндзор и С. С. Добс, за да се уверя, че съм им дал да разберат: случая ръководех аз, за добро или лошо.

Не вярвах, че е възможно, но изражението на Мери Уиндзор стана още по-твърдо. Кой знае защо тя ми заприлича на огромен стар часовник, от ония, които са като цели шкафове – лицето й беше каменно и безизразно.

– Майко – обади се Рулей, предотвратявайки нещо, преди още да е започнало. – Всичко е наред. Ще му напиша чек. Би трябвало да мога да го покрия, докато ми дадеш парите.

Тя премести поглед от мен към сина си и после пак към мен.

– Добре.

– Госпожо Уиндзор, вашата подкрепа за сина ви е изключително важна – казах аз. – И не говоря само за финансовата страна на нещата. Ако не успеем да извоюваме свалянето на тия обвинения и изберем алтернативата на процеса, ще бъде много важно публично да демонстрирате подкрепата си.

– Не бъдете глупав – отвърна тя. – Ще го подкрепям в огън и вода. Тези смехотворни обвинения трябва да бъдат свалени и онази жена… тя няма да получи и стотинка от нас.

– Благодаря, майко – рече Рулей.

– Да, благодаря – присъединих се и аз. – Непременно ще ви информирам, сигурно чрез господин Добс, където и когато има нужда от вас. Радвам се, че ще застанете зад сина си.

Не казах нищо повече и зачаках. Ней трябваше много време, за да разбере, че я отпращам.

– Но точно сега не ви трябвам тук, така ли?

– Точно така. Трябва да обсъдим делото и за Луис е най-добре и най-подходящо да го направи само със своите защитници. Отношенията между адвокат и клиент не включват други хора. Може да ви принудят да свидетелствате срещу сина си.

– Но ако си тръгна, как ще се прибере Луис?

– Имам шофьор. Ще го закарам.

Тя погледна Добс с надеждата, че той има по-голяма власт и ще отмени нарежданията ми. Адвокатът се усмихна и се изправи, за да придърпа стол а й назад. Накрая Мери Уиндзор извърна очи и също стана.

– Добре. Ще се видим на вечеря, Луис.

Добс я изпрати навън и видях, че разменят няколко думи в коридора. Не чувах какво си говорят. После тя си отиде и адвокатът се върна, като затвори вратата след себе си.

Разгледах някои предварителни въпроси с Рулей и му съобщих, че след две седмици ще му предяват обвинения. Тогава щеше да има възможност да осведоми прокуратурата, че не се отказва от правото си на незабавен процес.

– Това е първото решение, което трябва да вземем – заявих аз. – Дали искаш тая история да се проточи, или да действаме бързо и да окажеш натиск върху прокуратурата.

– Какви са възможностите? – попита Добс.

Погледнах го, после пак върнах очи към Рулей.

– Ще бъда съвсем откровен с теб. Когато имам клиент, който не е арестуван, обикновено гледам да провлачвам нещата. Защото свободата му е заложена на карта – защо да не я използва докрай, преди да удари чукчето на съдията.