Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Соубъл извади радиостанцията от джоба си и попита диспечера къде е линейката. Оттатък й отговориха, че ще пристигнат чак след около шест минути.

– Дръжте се – каза ми детективката. – Всичко ще бъде наред. В зависимост от това какви поражения ви е нанесъл куршумът.

– Супер…

Опитах се да вложа в тая дума целия сарказъм, на който бях способен. Ала силите ми се топяха.

Ланкфорд застана до Соубъл и ме погледна. В облечената си в ръкавица ръка държеше пистолета, с който ме беше простреляла Мери Уиндзор. Познах седефената ръкохватка. Патлакът на Мики Коен. Оръжието, с което беше убит Рол.

Той кимна и аз го приех като знак. Може би в неговите очи се бях издигнал, бях изпълнил дълга си да им дам убиеца. Може би дори ми предлагаше примирие и отсега нататък нямаше толкова силно да мрази адвокатите.

Сигурно не. Но също му кимнах и от това движение се закашлях. Усетих странен вкус в устата си. Кръв.

– Гледай да не ни издъхнеш в ръцете – заповяда ми Ланкфорд. – Ако се наложи да правим дишане уста в уста на адвокат, няма да го преживеем.

Той се усмихна и аз му се усмихнах в отговор. После пред очите ми причерня. Скоро потънах в небитието.

От пет месеца не съм влизал в съд. През това време ми направиха три операции, подадоха два граждански иска срещу мен и ме разследваха от лосанджелиската полиция и Калифорнийската адвокатска колегия. Авоарите ми са пресушени от медицински сметки, битови разходи, детски издръжки, да, и от такива като мен – адвокати.

Само че оцелях и днес за пръв път след като Мери Алис Уиндзор ме простреля, излизам без бастун или вцепеняващи болкоуспокоителни. Това е първата ми стъпка към завръщането. Бастунът е признак за слабост. Никой не иска адвокат с немощен вид. Трябва да остана прав, да раздвижа мускулите, които хирургът преряза, за да извади куршума, и да ходя сам, преди да реша, че пак мога да вляза в съда.

Не съм влизал в съд, обаче това не означава, че не съм обект на правни процедури. И Хесус Менендес, и Луис Рулей ме съдят, и делата най-вероятно ще се проточат с години. Те са отделни, обаче и двамата ми бивши клиенти ме обвиняват в нарушение на професионалните задължения и правната етика. Въпреки всички конкретни обвинения, Рулей не успя да установи как съм се добрал до Дуейн Джефри Корлис в медицинския център и съм му подхвърлил поверителна информация. И едва ли някога ще успее. Глория Дейтън отдавна не е там. Тя довърши програмата си, взе двайсет и петте хилядарки, които й дадох, и замина на Хаваите, за да започне нов живот. А Корлис, който сигурно по-добре от всеки друг знае колко е важно да си държиш езика зад зъбите, не каза нищо повече от онова, за което свидетелства в съда – че докато е бил в ареста, Рулей му е признал за убийството на екзотичната танцьорка. Не го обвиниха в лъжесвидетелстване, защото това щеше да провали делото срещу Рулей и щеше да представлява проява на самобичуване от страна на прокуратурата. Моят адвокат ми каза, че искът на бившия ми клиент срещу мен е само за замазване на очите и че в крайна сметка ще бъде оттеглен. Сигурно когато нямам повече пари да плащам хонорарите на адвоката си.

Обаче Менендес никога няма да се откаже. За него мисля вечер, докато седя на верандата си и наблюдавам гледката за един милион долара от своята къща с един милион долара ипотека. Губернаторът го помилва и го пуснаха от Сан Куентин два дни след като предявиха обвинение на Рулей в убийството на Марта Рентерия. Само че той просто замени една доживотна присъда с друга. Оказа се, че в затвора се е заразил с HIV, а губернаторът не може да го спаси от това. Никой не може. Каквото и да се случи с Хесус Менендес, на мой гръб е. Знам го. Преживявам го всеки ден. Баща ми е бил прав. Няма по-страшен клиент от невинния.

Менендес иска да ми се изхрачи отгоре и да ми вземе парите, за да ме накаже за всичко, което съм и не съм направил. И смятам, че има право. Но каквито и грешки в професионалната си преценка и етика да съм допуснал, знам, че накрая аз наклоних везните, за да възтържествува справедливостта. Аз размених злото срещу невинността. Рулей е зад решетките благодарение на мен. Менендес е на свобода благодарение на мен. Въпреки опитите на новия му адвокат – на мое място той нае съдружниците Дан Дейли и Роджър Милс – Рулей никога повече няма да види свободата. Доколкото знам от Маги Макфърсън, прокуратурата е събрала неопровержими доказателства срещу него за убийството на Рентерия. Освен това следователите минаха по стъпките на Рол Левин и свързаха Рулей с още едно убийство: той проследил до дома й жена, която работела на бара в един холивудски клуб, изнасилил я и я намушкал с нож. Криминалистичната характеристика на ножа му съответствала на смъртоносните рани, които й били нанесени. За Рулей криминалистиката ще бъде забелязаният със закъснение айсберг. Неговият кораб ще потъне. Сега единствената му цел е просто да остане жив. Адвокатите му се пазарят за признаване на вината, за да го спасят от отровната инжекция. Намекват за други убийства и изнасилвания, които бил готов да признае в замяна на живота си. Какъвто и да е резултатът, жив или мъртъв, той завинаги ще напусне тоя свят. В това намирам своето спасение.