Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Ами ножът?

– Работят по въпроса, но и за това ще им трябва време. Виж, искаме да го направим както трябва. Смитсън решаваше и повярвай ми, той също искаше да го задържим. Така по-лесно щяхме да преглътнем фиаското, което днес претърпяхме благодарение на теб. Само че просто нямаме нищо. Засега. Ще го пуснат и ще запретнат ръкави с криминалистичните експертизи и свидетелите. Ако Рулей е виновен, ще го пипнем и другият ти клиент ще излезе от затвора. Не се безпокой. Обаче трябва да го направим както трябва.

Безпомощно замахнах с юмрук във въздуха.

– Изгърмяха си патроните. По дяволите, не биваше да го арестуват днес.

– Сигурно са си мислили, че деветчасовият разпит ще свърши работата.

– Сглупили са.

– Никой не е съвършен.

Отношението й ме ядоса, но си сдържах езика зад зъбите. Имах нужда от нея, за да съм в течение на събитията.

– Точно кога ще го пуснат?

– Не знам. Преди малко се реши. Кърлин и Букър дойдоха да присъстват на съвещанието и Смитсън току-що ги прати обратно в полицията. Когато се върнат, сигурно ще го пуснат.

– Виж, Маги. Рулей знае за Хейли.

Изтече ужасяващо дълъг момент, преди Маги да отговори:

– Какво искаш да кажеш, Холър? Допуснал си дъщеря ни да…

– Нищо не съм допускал. Той се вмъкна вкъщи и видя снимката й. Това не значи, че знае къде живее Хейли, нито даже как се казва. Но знае за съществуването й и иска да ми отмъсти. Затова трябва веднага да се прибереш. Искам да си при Хейли. Изведи я от апартамента. Само взимай мерки за сигурност.

Нещо ме накара да не й разкрия всичко – по-точно това, че в съда Рулей е заплашил конкретно семейството ми. „Не можеш да защитиш всеки.“ Щях да го използвам само ако откажеше да изпълни каквото исках.

– Тръгвам още сега – отвърна бившата ми съпруга. – И ще дойдем при теб.

Знаех, че ще го каже.

– Не, не идвайте.

– Защо?

– Защото и той може да дойде при мен.

– Това е безумие. Какво ще правиш?

– Още не съм сигурен. Просто иди да вземеш Хейли и идете на някое сигурно място. После ми се обади по мобилния си, обаче не ми казвай къде сте. По-добре да не знам.

– Просто се обади в полицията, Холър. Те могат…

– И какво да им кажа?

– Не знам. Кажи им, че те е заплашил.

– Адвокат да каже на полицията, че се чувства застрашен… да, направо ще се изпотрепят да ми се притекат на помощ. Сигурно ще пратят спецотряд.

– Ами все нещо трябва да направиш.

– Мислех, че съм направил. Мислех, че той ще остане в затвора до края на дните си. Обаче вие привързахте и сега трябва да го пуснете.

– Казах ти, не беше достатъчно. Даже сега, след като знам за евентуалната опасност за Хейли, пак не стига.

– Тогава върви при дъщеря ни и се погрижи за нея. Останалото остави на мен.

– Отивам.

Само че не затвори. Като че ли ми даваше възможност да кажа още нещо.

– Обичам те, Магс – прошепнах. – Обичам ви и двете. Внимавай.

Затворих, преди тя да успее да отговори. Почти незабавно пак вдигнах слушалката и набрах мобилния на Фернандо Валенцуела. Той се обади на петото иззвъняване.

– Вал, тук е Мик.

– Пфу, ако знаех, че си ти, нямаше да отговоря.

– Виж, имам нужда от помощта ти.

– От моята помощ ли? Молиш ме за помощ, след като оня ден ме обвини?!

– Виж, Вал, спешно е. Оня ден ти надумах нещо тъпо и се извинявам. Ще ти платя телевизора, ще направя каквото искаш, само ми помогни сега.

Зачаках. След малко той ме попита:

– Какво ти трябва?

– Рулей още носи гривната на глезена си, нали?

– Да. Знам какво се е случило на процеса, но той не ми се е обаждал. Един от моите хора в съда ми съобщи, че ченгетата пак го прибрали, така че не знам какво става.

– Прибрали са го, само че ще го пуснат. Сигурно ще ти се обади, за да му свалиш гривната.

– Вече съм си вкъщи, мой човек. Може да ме намери утре заран.

– Точно това ми трябва. Накарай го да почака.

– Това не е услуга, мой човек.

– Услуга е. Искам да си отвориш лаптопа и да го наблюдаваш. Когато напусне участъка, искам да знам къде отива. Можеш ли да го проследиш?

– В момента ли?

– Да, веднага. Някакъв проблем ли има?

– Нещо такова.

Приготвих се за нов спор. Той обаче ме изненада.

– Нали ти обясних за алармата на батерията?

– Да, спомням си.

– Е, преди час получих съобщение за двайсет процента.

– Още колко време ще можеш да го следиш, докато батерията падне съвсем?

– Сигурно от шест до осем часа активно следене, преди да премине на икономичен режим. После ще се появява на екрана ми през петнайсет минути в продължение на още пет часа.