Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Замислих се. Трябваше само да преживея нощта и да съм сигурен, че Маги и Хейли са в безопасност.

– Въпросът е, че когато премине на икономичен режим, гривната почва да пищи – продължи Валенцуела. – Ще го чуеш да идва. Или ще му писне да слуша алармата и ще зареди батерията.

Или може би пак щеше да изпълни фокуса на Худини, помислих си.

– Добре – отвърнах аз. – Ти ми каза, че има още аларми, които можеш да вградиш в проследяващата програма.

– Точно така.

– Можеш ли да програмираш гривната така, че алармата да се задейства, когато той наближи конкретно място?

– Да, например, ако беше педофил, алармата може да се задейства, когато наближи някое училище. Такива неща. Мястото трябва да е точно определено.

– Добре.

Дадох му адреса на апартамента на „Дикенс“ в Шърман Оукс, където живееха Маги и дъщеря ми.

– Ако се приближи на десет преки от там, обади ми се. Няма значение колко е часът, непременно ми се обади. Това е услугата.

– Какво има там?

– Там живее дъщеря ми.

Оттатък последва дълго мълчание, преди Валенцуела да отговори:

– С Маги ли? Смяташ ли, че оня тип ще отиде там?

– Не знам. Надявам се, че докато носи гривната на глезена си, няма да направи тая глупост.

– Добре, Мик, дадено.

– Мерси, Вал. И се обади на домашния ми телефон. Батерията на мобилния ми падна.

Дадох му номера и замълчах за момент. Чудех се още какво да прибавя, за да изкупя предателството си отпреди два дни. Накрая се отказах. Трябваше да се съсредоточа върху настоящата опасност.

Излязох от кухнята и се запътих по коридора към кабинета си. Прехвърлих картотеката на бюрото си, намерих един номер и вдигнах настолния телефон.

Набрах и зачаках. Погледнах от прозореца наляво и за пръв път забелязах, че вали. Явно щеше да се изсипе проливен дъжд и се зачудих дали времето ще повлияе върху сателитното проследяване на Рулей. Оставих тая мисъл, когато оттатък ми отговори Теди Воугъл, тарторът на Светците.

– Ало?

– Тед, тук е Мики Холър.

– Как си, адвокате?

– Тая вечер не съм много добре.

– Тогава се радвам, че се обаждаш. С какво мога да ти помогна?

Преди да отговоря, погледах дъжда през прозореца. Знаех, че ако продължа, ще бъда задължен на хора, с които никога не исках да се обвързвам.

Обаче нямаше мърдане.

– Случайно някой от вашите в момента да е насам? – попитах го.

Той се поколеба. Сигурно любопитстваше защо адвокатът му се обажда за помощ. Очевидно го молех за нещо, което се въртеше около мускули и оръжие.

– Оставил съм няколко момчета да наглеждат клуба. Какво има?

Говореше за стриптийз бара на „Сепулвида“, не много далеч от Шърман Оукс. Разчитах на това.

– Семейството ми е в опасност, Тед. Имам нужда от няколко души, които да пазят отпред и може би да гепят един тип, ако се наложи.

– Въоръжен и опасен?

Не се колебах много.

– Да, въоръжен и опасен.

– Звучи като филм от нашия тип. Къде ги искаш?

Веднага беше готов за действие. Знаеше, че ще бъда много по-ценен за него, ако съм под негова власт, а не на хонорар. Продиктувах му адреса на апартамента на „Дикенс“. Описах му Рулей, казах му и как е бил облечен в съда.

– Ако се появи пред апартамента, искам да бъде спрян – заключих. – И нека хората ти се задействат веднага.

– Дадено – обеща Воугъл.

– Благодаря, Тед.

– Не, благодарско на теб. С удоволствие ще ти помогнем, ти толкоз пъти си ни измъквал.

Да бе, как ли пък не, помислих си. Затворих с мисълта, че току-що съм прекрачил една от ония граници, които човек се надява никога да не вижда, камо ли да престъпва. Пак погледнах през прозореца. Дъждът навън се стичаше на талази от стрехите. Отзад нямах водосточни тръби и прозрачната водна стена приглушаваше дневната светлина. Тая година имаше само дъжд. Само дъжд.

Излязох от кабинета и се върнах в предната част на къщата. На масата в малката трапезария лежеше пистолета, който бях взел от Ърл Бригс. Вторачих се в оръжието и се замислих за всичките си досегашни ходове. С две думи, бях летял слепешком и така бях изложил на опасност не само себе си.

Започнах да се паникьосвам. Припряно вдигнах телефона от стената в кухнята и набрах мобилния на Маги. Отговори веднага. Разбрах, че е в колата си.

– Къде си?

– Тъкмо стигам пред къщи. Ще събера малко багаж и тръгваме.

– Хубаво.

– Какво да кажа на Хейли, че баща й е изложил живота й на опасност ли?

– Не е така, Маги. Той е виновен. Рулей. Не успях да го овладея. Една вечер се прибрах вкъщи и той седеше в кабинета ми. Нали работи в агенция за недвижими имоти. Бива го да открива адреси. Видя снимката й на бюрото ми. Исках да…