Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Проверихме ги. Нямаше нищо. След убийството бръмбарите може да са махнати. А може да е бил подслушван друг телефон.

Имаше предвид моя. Имаше предвид, че това обяснява откъде Рулей е знаел толкова много за моите действия и даже преспокойно ме е чакал в дома ми вечерта, когато ходих на свиждане с Хесус Менендес.

– Ще уредя да ги проверят – отговорих аз. – Всичко това означава ли, че съм вън от подозрение за убийството на Рол?

– Не непременно – попари надеждите ми Соубъл. – Остава да видим какво ще получим от балистичната експертиза. Надявахме се да ни я пратят днес.

Кимнах. Не знаех как да отговоря. Стори ми се, че полицайката иска да ме пита още нещо.

– Какво има? – попитах.

– Не знам. Искате ли да ми кажете нещо?

Не отговорих веднага. Опитах се да прочета смисъла между редовете.

– Какво ви интересува, детектив Соубъл?

– Знаете какво. Убиецът на Рол Левин.

– Мен също. Но не бих могъл да ви предам Рулей, даже да исках. Не знам как го е извършил. И разговорът ни е неофициален.

– Значи продължаваме да ви държим на мушка.

Тя се озърна към асансьорите. Намекът й беше ясен.

Ако балистичното сравнение дадеше положителен резултат, все още щях да имам проблем с убийството на Левин. Щяха да го използват като лост. Издай как го е направил Рулей, иначе сам ще влезеш зад решетките. Промених темата.

– Кога смятате, че ще излезе Хесус Менендес?

Соубъл сви рамене.

– Трудно е да се каже. Зависи какви аргументи ще изтъкнат срещу Рулей – дали изобщо ще заведат дело. В едно обаче съм сигурна. Не могат да съдят Рулей, докато друг лежи в затвора за същото.

Обърнах се и се запътих към стъклената стена. Облегнах се със свободната си ръка на парапета покрай стъклото. Обзе ме смесица от въодушевление и страх и оная пеперуда пак запърха в гърдите ми.

– Нищо друго не ме интересува – тихо казах аз. – Само да го измъкнем. Това и Рол.

Тя се приближи и застана до мен.

– Не знам какво правите. Но оставете останалото на нас.

– Ако постъпя така, партньорът ви сигурно ще ме прати в затвора за убийство, което не съм извършил.

– Играете опасно – предупреди ме детективката. – Откажете се.

Погледнах я, после пак отправих очи към площада.

– Разбира се. Още сега.

След като чу каквото й трябваше, Соубъл се приготви да си върви.

– Успех – пожела ми тя.

Отново се обърнах към нея.

– И на вас.

След това полицайката си отиде. Аз останах. Погледнах надолу към площада. Видях Добс и Уиндзор да прекосяват бетонните квадрати и да се насочват към паркинга. Мери Уиндзор се облягаше на своя адвокат. Съмнявах се, че все още имат намерение да обядват в „Орсо“.

До вечерта слухът беше започнал да се разпространява. Не секретните подробности, а официалната версия. Версията, че съм спечелил делото, като съм уредил прокуратурата да поиска окончателно прекратяване на процеса само за да арестуват клиента ми за убийство в коридора пред залата, точно след като съм се разделил с него. Обадиха ми се всички адвокати, които познавах. Звъняха ми дотогава, докато батерията на мобилния ми не падна. Всичките ми колеги ме поздравяваха. В техните очи нямаше никакви проблеми. Рулей беше идеалният клиент. Бях получил хонорар от тарифа А за един процес и щях да получа същия хонорар за следващия. Двоен дар, за който повечето адвокати можеха само да мечтаят. И естествено, когато им казвах, че няма да поема защитата по второто дело, всички ме молеха да ги препоръчам на Рулей.

Най-много обаче очаквах обаждането по домашния ми телефон. Беше Маги Макфърсън.

– Цяла вечер чакам да ми звъннеш – осведомих я.

Нервно се разхождах назад-напред в кухнята, ограничаван от телефонния кабел. Когато се прибрах вкъщи, проверих всички апарати, ала не открих подслушвателни устройства.

– Извинявай, имах съвещание – отвърна бившата ми жена.

– Чух, че са ви събрали заради Рулей.

– Да, точно затова ти се обаждам. Ще го пуснат.

– Какви ги говориш? Как така ще го пуснат?!

– Да. Държали са го девет часа в една килия и не се е пречупил. Може би прекалено добре си го научил да не говори, защото е твърд като камък и нищо не са изкопчили. И това означава, че не разполагат с достатъчно основания за задържане.

– Грешиш. Имат достатъчно. Намерили са талона за глоба и трябва да има свидетели, които да потвърдят, че е бил в „Кобра Рум“. Даже Менендес може да го разпознае.

– Не по-зле от мен знаеш, че Менендес не означава нищо. Той ще разпознае всеки, за да излезе на свобода. А ако има други свидетели от „Кобра Рум“, ще е нужно време, за да ги открият. Талонът за глоба показва, че е бил в близост, но не и в апартамента й.