Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Изглеждаше зарадван, че няма да ида с тях. При това основателно. Сигурно искаше да ме разкара от пътя си, за да оправи отношенията си с Мери Уиндзор. Искаше богатата клиентка само за себе си.

Чух приглушения сигнал на асансьора и се озърнах натам. Соубъл стоеше пред отварящата се врата. Тръгваше си.

Тогава обаче от асансьора слязоха Ланкфорд, Кърлин и Букър. Обърнаха се и се запътиха към нас.

– Тогава ще те оставим – заяви Добс, който стоеше с гръб към приближаващите се детективи. – Имаме резервация за „Орсо“ и се боя, че ще закъснеем, докато се връщаме оттатък хълма.

– Добре – отвърнах аз, като продължавах да гледам към коридора.

Добс, Уиндзор и Рулей се обърнаха в същия момент, в който четиримата детективи стигнаха до нас.

– Луис Рулей – произнесе Кърлин. – Арестуван сте. Моля, обърнете се и поставете ръце зад гърба си.

– Не! – изпищя Мери Уиндзор. – Не можете…

– Какво става? – извика Добс.

Кърлин не отговори, нито изчака Рулей да се подчини. Той пристъпи напред и грубо го завъртя. Очите на Луис срещнаха моите.

– Какво става, Мик? – спокойно попита той. – Това не би трябвало да се случва.

Мери Уиндзор се обърна към него.

– Махнете си ръцете от сина ми!

Тя се вкопчи изотзад в Кърлин, ала Букър и Ланкфорд бързо се приближиха и я откъснаха от него, като действаха внимателно, но решително.

– Отдръпнете се, госпожо – нареди Букър. – Иначе ще арестувам и вас.

Кърлин започна да съобщава правата на Рулей. Уиндзор остана на разстояние, обаче не мълчеше.

– Как смеете? Нямате право!

Тялото й се движеше на място и сякаш невидими ръце я възпираха да не се нахвърли пак на Кърлин.

– Майко – каза й Рулей с глас, по-тежък и властен от този на детективите.

Тялото на Уиндзор се успокои. Тя се предаде. Но не и Добс.

– За какво го арестувате? – поинтересува се семейният адвокат.

– По подозрение в убийство – осведоми го Кърлин. – Убийството на Марта Рентерия.

– Невъзможно! – извика Добс. – Всички показания на оня свидетел Корлис се оказаха лъжа. Да не сте луди? Съдията прекрати процеса заради неговите лъжи.

Кърлин престана да рецитира правата на Рулей и погледна адвоката.

– Ако всичко е било лъжа, откъде знаете, че е говорил за Марта Рентерия?

Добс разбра грешката си и отстъпи назад. Детективът се усмихна.

– Да, така си и мислех.

Той хвана Рулей за лакътя и го завъртя.

– Да вървим.

– Мик? – повика ме Луис.

– Детектив Кърлин? – обадих се аз. – Може ли да поговоря с клиента си за момент?

Полицаят ме погледна, като че ли прецени нещо в мен и кимна.

– Една минута. Кажете му да се държи прилично и така ще му бъде много по-лесно.

Побутна арестанта към мен. Хванах го за едната ръка и го отведох на няколко крачки от другите, за да не ни чуват, ако снишим глас. Пристъпих към него и зашепнах:

– Това е, Луис. Тук се сбогуваме. Помогнах ти. Сега си сам. Намери си нов адвокат.

В очите му пролича смайване. После лицето му гневно се свъси. Излъчваше дестилирана ярост и си помислих, че това е същата емоция, която бяха видели Реджина Кампо и Марта Рентерия.

– Не ми трябва адвокат – заяви ми той. – Да не си мислиш, че могат да скалъпят обвинения от онова, което по някакъв начин си подхвърлил на оня лъжлив доносник? Я си помисли!

– Нямат нужда от доносника, Луис. Повярвай ми, ще открият още доказателства. Сигурно вече имат достатъчно.

– Ами ти, Мик? Не забравяш ли нещо? В мен е…

– Знам. Но вече няма значение. Не им трябва моят пистолет. Вече разполагат с всичко необходимо. Но каквото и да се случи с мен, знам, че съм те пратил на дъното. В края на краищата, след процеса и всички обжалвания, когато накрая забият иглата в ръката ти, това ще съм аз, Луис. Не го забравяй.

Мрачно се усмихнах и се приближих още повече.

– Това ти е за Рол Левин. Може да не те осъдят заради него, но не се заблуждавай, вече потъваш.

Оставих го да го смели, после се отдръпнах и кимнах на Кърлин. Двамата с Букър застанаха от двете страни на Рулей и го хванаха за бицепсите.

– Ти ме прецакваш – някак си успя да запази самообладание той. – Ти не си адвокат. Работиш за тях.

– Да вървим – подкани го Кърлин.

И понечиха да го поведат, но моят бивш клиент за миг се отскубна от тях и впери озверелите си очи в моите.

– Това не е краят, Мик. До утре сутрин ще изляза. Какво ще правиш тогава? Помисли си. Какво ще направиш тогава? Не можеш да защитиш всеки.

Детективите отново го хванаха и грубо го обърнаха към асансьора. Тоя път Рулей не се съпротивляваше. По средата на пътя, следван от майка си и Добс, той завъртя глава и се озърна през рамо към мен. Усмихна се и ми прати своето послание: