Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

Детектив Букър го нямаше в залата и се зачудих дали работи по нещо, или просто никой не си е направил труда да му се обади и съобщи лошата вест.

Обърнах се да погледна големия часовник на задната стена и да хвърля едно око към галерията. Бяха изнесли екрана за ПауърПойнт презентацията на Минтън, намек за предстоящата развръзка. Видях Соубъл да седи на задния ред, обаче партньорът й и Кърлин още не се мяркаха наоколо. Нямаше никой друг освен Добс и Уиндзор, а те не се брояха. Пустееше и редът, запазен за медиите. Те не бяха предупредени. Спазвах своята част от уговорката със Смитсън.

Шериф Миън призова за тишина и съдия Фулбрайт зае мястото си като примадона, която излиза на сцената, пращайки към масите ухание на люляк. Предполагах, че е изпушила една-две цигари в кабинета си и се е заляла с парфюм, за да не мирише.

– По процеса на щата срещу Луис Рос Рулей, разбрах от своята секретарка, че имаме ново развитие.

Минтън се изправи.

– Да, Ваша светлост.

И не каза нищо повече, като че ли не можеше да си го наложи.

– Е, господин Минтън, телепатично ли ми пращате съобщението?

– Не, Ваша светлост.

Той погледна Смитсън, който му даде знак да продължи.

– Обвинението сваля всички обвинения срещу Луис Рос Рулей.

Съдията кимна, сякаш го очакваше. Чух рязко ахване зад себе си и разбрах, че това е Мери Уиндзор. Тя знаеше какво ще се случи, ала беше сдържала емоциите си, докато най-сетне го бе чула в съда.

– Отказвате се от разглеждане на иска, така ли?

– Да.

– Сигурен ли сте, господин Минтън? Това означава, че губите правото на повторно разглеждане в съда.

– Да, Ваша светлост, знам – малко сприхаво отвърна прокурорчето, ядосано, че се налага съдията да му обяснява закона.

Фулбрайт си записа нещо, после пак го погледна.

– Струва ми се, че за протокола обвинението трябва да даде някакво обяснение за това си решение. Ние избрахме съдебни заседатели и в продължение на повече от два дни слушахме свидетелски показания. Защо обвинението постъпва така на този етап, господин Минтън?

Смитсън се изправи. Беше висок и слаб мъж със светла кожа. Типичен прокурор. Никой не искаше шишко за окръжен прокурор, а той се надяваше някой ден да заеме точно тоя пост. Носеше графитносив костюм с тъмночервена вратовръзка и кърпичка, подаваща се от джоба на гърдите му – нещо, което се беше превърнало в негова запазена марка. Сред адвокатите се говореше, че политически консултант го е посъветвал да започне да си изгражда специфичен медиен имидж и когато дойде време за избори, гласоподавателите да си мислят, че вече го познават. Само че тъкмо в тая ситуация едва ли му се искаше медиите да покажат лика му на гласоподавателите.

– Ако позволите, Ваша светлост.

– В протокола да се отбележи участието на заместник окръжния прокурор Джон Смитсън, шеф на ваннайската прокуратура. Добре дошъл, Джак. Заповядайте, моля.

– Ваша светлост, до моето внимание стигна информацията, че е в интерес на правосъдието обвиненията срещу господин Рулей да бъдат свалени.

– Само това обяснение ли ще дадете, Джак? – попита Фулбрайт.

Смитсън обмисли отговора си. Въпреки че не присъстваха репортери, протоколът от заседанието щеше да стане обществено достояние и по-късно думите му щяха да бъдат достъпни за всички.

– Ваша светлост, до моето внимание стигна информация, че в следствието и прокурорските действия са допуснати някои нередности. В основата на нашата работа стои вярата в неприкосновеността на нашата правосъдна система. Аз лично се грижа за това във ваннайската прокуратура и го приемам изключително сериозно. Затова е по-добре да прекратим едно дело, отколкото да допуснем евентуално компрометиране на правосъдието по какъвто и да е начин.

– Благодаря, господин Смитсън. Много се радвам да го чуя.

Съдията пак си записа нещо и ни погледна.

– Искането на щата се удовлетворява – съобщи тя. – Всички обвинения срещу Луис Рулей са свалени окончателно. Господин Рулей, вие сте свободен.

– Благодаря, Ваша светлост – отвърнах аз.

– Съдебните заседатели ще се върнат в един – продължи Фулбрайт. – Ще ги събера и ще им обясня, че делото е прекратено. Ако някой от обвинението или защитата желае да се върне в един, сигурна съм, че те ще имат конкретни въпроси към вас. Но не сте длъжни да се връщате.

Кимнах, обаче не обещах да се върна. Нямаше. Дванайсетимата, които бяха толкова важни за мен през изтеклата седмица, току-що бяха изчезнали от радара ми. И нямаха никакво значение – като шофьорите в отсрещното платно на магистралата. Пътищата ни се разминаваха. Бях приключил с тях.