Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Искам да свидетелствам – прошепна Рулей. – Ще се справя с прокурора.

Отместих стола си назад и се изправих.

– Защитата призовава Луис Рос Рулей, Ваша светлост.

Луис Рулей бързо закрачи към свидетелската скамейка, като баскетболист, повикан от резервите да се включи в играта. Приличаше на човек, горящ от нетърпение да получи възможност да се защити. И знаеше, че позата му няма да убегне на съдебните заседатели.

След като претупах процедурните подробности, преминах към детайлите на делото. Под разпита ми Рулей невъзмутимо призна, че вечерта на 6 март е отишъл в „Морганс“ да търси женска компания. Каза, че не търсел конкретно услугите на проститутка, но не възразявал срещу такава възможност.

– И по-рано съм бил с жени, на които е трябвало да плащам – заяви той. – Така че това не би ме смутило.

Рулей свидетелства, че не е търсил съзнателно погледа на Реджина Кампо, преди тя да отиде при него. Всъщност Кампо била агресорът, само че тогава това не го обезпокоило. Предложението й му давало и други възможности. Тя казала, че ще се освободи след десет и Луис можел да се отбие, ако нямал други ангажименти.

Моят клиент описа опитите си през следващия час в „Морганс“ и после в „Ламплайтър“ да намери жена, на която да не се налага да плаща, ала те завършили с неуспех. След това отишъл с колата си на адреса, който му дала Кампо, и почукал на вратата.

– Кой ви отвори?

– Тя. Открехна вратата и надникна навън.

– Реджина Кампо ли? Жената, която даде показания тая сутрин?

– Да, тя.

– Видяхте ли цялото й лице през открехнатата врата?

– Не. Тя я открехна съвсем мъничко. Виждаше се само лявото й око и малко от лявата страна на лицето й.

– Как се отваряше вратата? Пролуката, през която я виждахте, отдясно ли беше или отляво?

– От моето положение пролуката беше отдясно.

– Добре, хайде да се уверим, че сме разбрали всичко вярно. Пролуката е била отдясно, нали така?

– Да.

– Значи, ако е стояла зад вратата и е надничала през пролуката, тя ви е гледала с лявото си око.

– Точно така.

– Виждахте ли дясното й око?

– Не.

– Ако е имала охлузвания, рани или каквито и да е травми от дясната страна на лицето й, вие можехте ли да ги видите?

– Не.

– Добре. Какво се случи после?

– Тя видя, че съм аз, и ми каза да вляза. Отвори вратата По-широко, но застана зад нея.

– И вие не можехте да я видите, така ли?

– Не цялата. Криеше се зад ръба на вратата.

– Какво се случи после?

– Ами озовах се в нещо като антре, вестибюл, и тя посочи към дневната, в която се влизаше през сводеста врата. Запътих се натам.

– Това означаваше ли, че тя е била зад вас?

– Да, когато се обърнах към дневната, тя беше зад мен.

– Тя затвори ли вратата?

– Да, струва ми се. Чух, че вратата се затваря.

– И после?

– Нещо ме удари по тила и паднах. Тогава изгубих съзнание.

– Знаете ли колко време сте били в безсъзнание?

– Не. Мисля, че е минало доста време, но нито полицаите, нито някой друг ми каза точно колко.

– Какво си спомняте после?

– Спомням си, че се задушавах и когато отворих очи, отгоре ми седеше някой. Лежах по гръб и той седеше върху мен. Опитах се да помръдна и тогава разбрах, че някой седи и върху краката ми.

– Какво се случи после?

– Двамата се изредиха да ме предупреждават да не мърдам и единият каза, че ми били взели ножа, така че, ако се опитам да помръдна или избягам, щял да ми даде да разбера.

– После са дошли полицаите и са ви арестували?

– Да, след няколко минути пристигна полицията. Сложиха ми белезници и ме накараха да се изправя. И тогава видях, че имам кръв по сакото.

– Ами по ръката ви?

– Не я виждах, защото ми бяха закопчали китките зад гърба. Чух единият от мъжете, които бяха седели отгоре ми, да казва на полицая, че по ръката ми има кръв, й тогава полицаят нахлузи торбичка върху дланта ми. Усетих го.

– Как се е озовала кръвта по ръката и сакото ви?

– Знам само, че някой трябва да ме е намазал с нея, защото аз не съм го сторил.

– Левак ли сте?

– Не.

– И не сте ударили госпожица Кампо с левия си юмрук?

– Не съм.

– Заплашихте ли я, че ще я изнасилите?

– Не.

– Казахте ли й, че ще я убиете, ако не ви се подчинява?

– Не.

Надявах се да разпаля оня огън, който бях видял първия ден в кабинета на С. С. Добс, обаче Рулей се държеше спокойно и хладнокръвно. Реших преди да приключа с него, да го попритисна още, за да върна нещо от тогавашния му гняв. На обяда му бях казал, че искам пак да го видя, и не бях сигурен какво прави сега.