Майкъл Конъли - Адвокатът с линкълна

– Точно така.

Знаех, че Минтън иска да продължи и да я попита дали е потърсила медицинска помощ. Ала, надушил нов капан, не зададе тоя въпрос.

– С други думи, имаме само вашата дума, че това изнасилване изобщо е истина, така ли? Вашата дума и тая на сина ви, ако реши да даде показания.

– Истина е. Преживявам го абсолютно всеки ден.

– Но ние можем да го чуем само от вас. Тя безстрастно погледна прокурора.

– Това въпрос ли е?

– Госпожо Уиндзор, вие сте тук, за да помогнете на сина си, нали така?

– Ако мога. Познавам го като добър човек, който не би извършил такова отвратително престъпление.

– И сте готова да направите всичко по силите си, за да спасите сина си от затвор, нали?

– Но не бих излъгала за такова нещо. Със или без клетва, не бих излъгала.

– Но искате да спасите сина си, нали?

– Да.

– И това означава, че бихте излъгали заради него, нали?

– Не. Не означава.

– Благодаря, госпожо Уиндзор.

Минтън бързо се върна на мястото си. Имах само още един въпрос към нея.

– Госпожо Уиндзор, на каква възраст бяхте по време на изнасилването?

– На петдесет и четири.

Седнах си. Прокурорът нямаше повече въпроси и Фулбрайт освободи свидетелката. Помолих дай позволи да седне в галерията през останалата част от процеса, след като вече е дала показания. Минтън не възрази и искането ми беше удовлетворено.

Следващият ми свидетел беше детективът от лосанджелиската полиция Дейвид Лемкин, национален експерт по сексуални престъпления, който бе разследвал изнасилвача в празните жилища. Накратко установих фактите от делото и петте известни случая на изнасилване, обект на неговото следствие. Бързо стигнах до петте ключови въпроса, с които трябваше да потвърдя показанията на Мери Уиндзор.

– Детектив Лемкин, на каква възраст бяха известните жертви на изнасилвача?

– Всички бяха работещи жени, постигнали успех в професията си. Обикновено бяха по-възрастни от средната жертва на изнасилване. Струва ми се, че най-младата беше на двайсет и девет, а най-възрастната – на петдесет и девет.

– Значи петдесет и четири годишна жена се вписва в профила на жертвите на изнасилвача, така ли?

– Да.

– Можете ли да кажете на съдебните заседатели кога са се случили първото и последното известни изнасилвания?

– Да. Първото беше на първи октомври двехилядната, а последното – на трийсети юли две хиляди и първа.

– Значи датата девети юни две хиляди и първа попада точно в периода, през който този изнасилвач е нападал жени в празни недвижими имоти, нали така?

– Да, така е.

– В хода на следствието стигнахте ли до заключението или убеждението, че извършените от него изнасилвания са били повече от пет?

Минтън възрази с аргумента, че въпросът е в сферата на предположенията. Съдията го анулира, обаче нямаше значение. Важен беше самият въпрос и съдебните заседатели да видят, че обвинението не им позволява да чуят отговора.

Прокурорът ме изненада по време на кръстосания разпит. Беше се възстановил достатъчно от грешката с Уиндзор, за да отправи на Лемкин три сериозни въпроса, чийто отговори бяха в полза за обвинението.

– Детектив Лемкин, спецчастта, която разследваше тези изнасилвания, предупреди ли по някакъв начин жените, работещи в бизнеса с недвижими имоти?

– Да, естествено. На два пъти разпращахме листовки, първия път до всички лицензирани фирми за недвижими имоти в района, а втория до всички лицензирани агенти, мъже и жени.

– Тези листовки съдържаха ли информация за описанието и начините на действие на изнасилвача?

– Да.

– Значи, ако някой е искал да се представи за жертва на този изнасилвач, листовките са му осигурили всички необходими сведения, нали така?

– Възможно е, да.

– Нямам повече въпроси, Ваша светлост.

Минтън гордо си седна на мястото и след като аз се отказах от повторен разпит, съдията освободи Лемкин. Помолих я за неколкоминутно прекъсване, за да се консултирам с клиента си, и се наведох към Рулей.

– Добре, слушай сега. Оставаш ни само ти. Освен ако няма още нещо, което да не си ми казал, ти си чист и Минтън Няма с какво да те атакува. Би трябвало да си в безопасност, освен ако не му позволиш да те хване в капан. Все още ли искаш да го направиш?

Той през цялото време беше повтарял, че ще свидетелства и ще отхвърли обвиненията. Беше заявил готовността си и по време на обяда. Даже настоя. Винаги съм смятал, че рискът да допусна клиент да свидетелства е петдесет процента. Всяка негова дума може да бъде използвана срещу него, ако прокурорът успее да я обърне в своя полза. Също така обаче знаех, че каквито и обяснения да бъдат дадени на съдебните заседатели за правото на обвиняемия да запази мълчание, те винаги искат да чуят от самия него, че не го е извършил. Ако ги лишиш от това, може да останат недоволни.