Майкъл Конъли - Черното ехо

– Карай след него засега – рече той. – Когато спре някъде, ще сляза да пусна една монета и да видя какво ще иска Ървинг от нас. Когато ми се обади тази сутрин във връзка с хлапето, звучеше развълнуван. Сякаш нещата вървят добре. Затова не искам да се оттегляме, преди да ни е наредил да го направим.

– Добре де, все пак Ървинг откъде е разбрал, че са светили маслото на хлапето толкова скоро?

– Не знам. Я внимавай, завива по № 10.

Те последваха сивия „Каприс“ по шосето за Санта Моника. Сега се движеха срещу големия поток от коли и излизаха вън от започващия работа град, където движението не беше толкова натоварено. Бош обаче вече не бързаше. И дори отмина отбивките „Кловър Фийлд“ и „Линкълн“, по които можеше да стигне до дома на Уиш, като остана на шосето, докато то не зави и не мина през тунела, за да излезе отново под крайбрежните скали, вече под името главен пък „Пасифик Коуст“. Той се отправи на север покрай брега, а слънцето над него светеше ярко и напред в далечината се мержелееха в утринната мъгла силуетите на планините при Малибу.

– Ами сега какво? – рече Кларк.

– Не знам. Поизостани малко.

Нямаше много движение по „Пасифик Коуст“ и за тях представляваше проблем да поддържат през цялото време дистанцията от една кола между тяхната и тази на Бош. Макар Люис все още да вярваше, че ченгетата никога не поглеждат назад, за да проверят дали са следени, днес той реши да направи едно изключение в това си схващане заради Бош. Свидетелят му беше убит и можеше инстинктивно да си помисли, че някой го следи.

– Така, още по-назад. Имаме цял ден на разположение, както и той.

Бош поддържаше същото темпо през следващите няколко километра, докато стигна до кея при Малибу, където отби към паркинга пред ресторанта „Алис“. Люис и Кларк продължиха. На половин километър напред Кларк направи забранен завой в обратната посока. Когато стигнаха до паркинга, колата на Бош беше все още там, но него не видяха.

– Пак ли е в ресторанта? – рече Кларк. – Сигурно много обича това място.

– Ама то даже не е отворено толкова рано.

Двамата започнаха да се озъртат във всички посоки. На края на паркинга имаше още четири коли, а рамките върху покривите им говореха, че принадлежат на сърфистите, които се издигаха и спускаха по вълните южно от кея. Накрая Люис забеляза Бош и посочи натам с пръст. Детективът вървеше с наведена глава по кея и беше стигнал някъде до средата, а силният вятър рошеше косата му във всички посоки. Люис се огледа за фотоапарата и си спомни, че го беше оставил в багажника. Извади от жабката бинокъл и започна да го фокусира към ставащата все по-малка фигура на Бош. Наблюдава го, докато Хари стигна края на дървения кей и подпря лакти върху парапета.

– Какво прави той? – запита Кларк. – Дай да погледна.

– Ти караш, аз ще гледам. Не прави нищо, просто си стои там.

– Трябва да прави нещо.

– Сигурно размишлява. Това стига ли ти?… Ето, пали цигара. Доволен ли си? Все пак върши нещо… Я чакай!…

– Какво?

– Мамка му! Трябваше да приготвим фотоапарата.

– Какво значи това „приготвим“? Дявол да го вземе, това е твоята работа за днес. Аз карам. Какво прави Бош?

– Пусна нещо във водата.

През бинокъла Люис видя как Бош се наведе силно напред. Гледаше нещо долу във водата. Доколкото Люис можеше да види, на кея нямаше никой друг.

– Какво е пуснал? Можеш ли да видиш?

– Как, мамка му, да разбера какво е пуснал? Не виждам водната повърхност оттук. Искаш ли да отида и да помоля някой от онези момчета, сърфистите, да свърне за малко насам и да погледне вместо нас? Не знам какво е пуснал.

– Я охлади малко мотора! Просто те попитах. Ами не видя ли поне какъв цвят беше това, дето го е пуснал?

– Май бяло. Някакво топче. То сякаш плуваше отгоре…

– Стори ми се, че каза, че не виждаш повърхността.

– Абе исках да кажа, че падаше леко. Мисля, че беше парцалче или някаква хартия.

– Какво прави сега?

– Стои си там на парапета. Гледа във водата.

– Сигурно изживява някаква криза. Може би ще скочи, та да забравим и ние цялата тая проклета работа.

Кларк се изкикоти на плоската си шега. Люис – не.

– Аха, точно така. Сигурен съм, че това ще стане.

– Я ми дай бинокъла и иди да се обадиш. Виж какво ще иска от нас Ървинг.

Люис му подаде бинокъла и слезе от колата. Най-напред отиде отзад, отвори багажника и извади никона. Постави дългия обектив, после го занесе до прозореца на шофьора и го подаде на Кларк.

– Направи му една снимка, както си стои там, та да има какво да покажем на Ървинг.