Майкъл Конъли - Черното ехо

Той отиде при шкафа до вратата и извади от него бинокъл. После влезе в дневната, застана до прозореца и погледна през цепката между пердетата за черния плимут. Колата беше спряла на половин пряка по-нагоре по алеята. Люис и Кларк бяха подминали къщата и бяха обърнали, готови да Продължат следенето, ако Бош излезеше. През бинокъла Хари видя Люис, който седеше зад кормилото и наблюдаваше дома му. Кларк беше отпуснал глава назад върху облегалката и седеше със затворени очи. Нито един от двамата нямаше слушалки, но Хари трябваше все пак да бъде сигурен. Без да откъсва очи от бинокъла, той протегна ръка към бравата на предната врата, отвори я, след което я хлопна силно. Двамата от „Вътрешно разследване“ не реагираха по никакъв начин. Очите на Кларк останаха затворени. Люис продължаваше да си чопли зъбите със служебната карта.

Бош реши, че ако му бяха сложили някоя „буболечка“ да го подслушват, тя сигурно предаваше на записващо микроустройство, скрито някъде из къщата. Така беше по-безопасно. Те щяха да изчакат, докато излезе и тръгне нанякъде. Тогава един от двамата щеше да слезе от колата и бързо да прибере мъничката ролка на записващото устройство, заменяйки я с нова. После щяха да успеят да му се лепнат отзад, преди още да се е спуснал по хълма и да е излязъл на шосето. Той се отдръпна от прозореца и направи бърз оглед на дневната и кухнята. Провери долните страни на всички маси, после осветителните тела, но не откри „буболечката“, както и очакваше. Хари знаеше, че „най-хитрото“ място си оставаше телефонът, затова го остави за накрая. Там имаше осигурен енергиен източник, а освен това беше гарантиран звуковият достъп както до интериора на стаята, така и до разговорите по телефона.

Бош вдигна слушалката и с малкото ножче, което висеше на ключодържателя му, махна капачето на наустницата. Вътре нямаше нищо освен това, което трябваше да бъде там. После той свали капачето на мембраната за слушане и го намери. С помощта на ножчето повдигна внимателно мембраната. Мъничкият плосък кръгъл предавател беше закрепен с малък магнит отзад. Размерът му беше колкото двадесет и пет центова монета. От него излизаха две тънки жички, едната от които беше омотана около захранващия проводник на слушалката, а другата влизаше навътре в кухината. Бош леко я издърпа и извади резервния енергоизточник на подслушвателното устройство – малка, плоска батерийка от типа АА. Първата жичка захранваше „буболечката“ с ток от самия телефон, но ако апаратът бъдеше изключен, батерийката щеше да й позволи да работи още поне осем часа. Бош откачи подслушвателното устройство от телефона и го постави върху масата. Батерийката му беше изтощена почти докрай Той се вгледа в устройството, чудейки се как да постъпи. То беше обикновено полицейско подслушвателно устройство от типа „Т-9“, с обхват около шест метра, и улавяше всичко казано в стаята. Предавателната му възможност беше минимална, може би около двадесет и пет метра, и зависеше от количеството метални елементи в средата.

Бош отиде отново до прозореца в дневната и огледа улицата. Люис и Кларк все още не даваха признак да са усетили, че „буболечката“ е била открита. Люис продължаваше да си човърка зъбите.

Бош включи стереоуредбата и пусна един диск на Уейн Шортър. После излезе през задната врата на кухнята на площадката, където беше колата му. Двамата от ОВР не можеха да го видят. Той откри записващото касетъчно устройство на първото място, където го потърси – в разпределителната кутия под електромера, монтиран на задната стена на къщата, ролките се въртяха и записваха звука от саксофона на Шортър. Касетофончето „Награ“, също както и устройството „Т-9“, беше прикачено към централното захранване на къщата, но имаше и собствени батерии. Бош го откачи и го внесе вътре, след което го постави върху масата до предавателя.

Шортър тъкмо довършваше парчето „502-ри блус“. Бош седна в своя стол за дежурене, запали цигара и се вгледа в подслушвателната апаратура, опитвайки се да измисли нещо. След малко пренави лентата отначало и натисна бутона за прослушване. Първото нещо, което чу, беше неговият собствен глас, който казваше, че го няма вкъщи. После прозвуча съобщението на Джери Едгар за „Холивуд Боул“, последвано от отваряне и затваряне на врата, а накрая зазвуча саксофонът на Шортър. Бяха сменяли касетата поне веднъж след прекъснатото обаждане. И тогава Бош осъзна, че посещението на Еленър Уиш също е било записано. Той се замисли върху това, питайки се дали „буболечката“ беше уловила казаното на задната веранда: историята за него и Медоус. Обзе го гняв, когато се замисли за това посегателство – как Двамата от черния плимут бяха откраднали деликатните моменти на неговото откровение.