Майкъл Конъли - Черното ехо

– Имахте ли нареждане, в което да се казва, че можете да ме подслушвате? – запита той.

– Слушай сега, Бош – рече Люис. – Казах ти, ние…

– Не мисля. Трябва да има доказателство за престъпление, че да получите нареждане. Поне това е, което съм чувал. Само че „Вътрешно разследване“ обикновено не си прави труда да навлиза в такива подробности. Знаеш ли как изглежда отстрани това твое обвинение в нападение на служители, Кларк? Докато вие двамата можете да ме подведете под отговорност за това, че съм ви измъкнал от колата и съм ви поизкалял задниците, аз ще подведа вас двамата, шефа ви Ървинг, отдел „Вътрешно разследване“, началника на полицията и целия шибан град, ще ви изправя пред федералния съд и ще ви обвиня в нарушение на Четвъртата поправка [37]. Това значи незаконно претърсване и задържане. Ще намеся и кмета, ако се наложи. Как ви се струва това?

Кларк се изплю върху тревата в краката на Бош. Капка кръв от носа му падна върху бялата риза.

– Не можеш да докажеш, че всичко това идва от нас, защото не е така – каза той.

– Какво всъщност искаш, Бош? – изфъфли Люис. От гняв лицето му беше станало по-тъмночервено, отколкото беше, когато вратовръзката му се беше врязала във врата. Бош тръгна бавно в кръг около тях, та двамата трябваше постоянно да въртят глави, за да го гледат.

– Какво искам ли? Ами вие сте ми толкова противни, че дори не бих се занимавал да ви изкарвам пред съда. Стига ми, дето ви пооцапах гащите. Искам само…

– Бош, би трябвало да се прегледаш при психиатър – избухна Кларк.

– Мълчи, Кларк – обади се Люис.

– Ти мълчи! – отвърна партньорът му.

– Всъщност аз вече съм се преглеждал – рече Бош. – И резултатът от прегледа напълно ме задоволява. Вие обаче, като гледам, ще бъде най-добре да посетите ветеринар.

Той продължи да обикаля около двамата.

– Ще ви кажа направо: готов съм да забравя всичко станало дотук. Искам само да ми отговорите на няколко въпроса и с това ще приключим малкото недоразумение. После ще ви освободя. Нали в крайна сметка всички сме част от голямото семейство.

– Какви са тия въпроси, Бош? – запита Кларк. – За какво говориш?

– Кога започнахте да ме следите?

– Във вторник сутринта, когато излезе от сградата на ФБР – отвърна Люис.

– Няма да му казваш нищо бе, човек – каза Кларк на партньора си.

– Ама той вече знае.

Кларк погледна Люис и поклати глава, сякаш не можеше да повярва на това, което чува.

– Кога поставихте „буболечката“ в телефона ми?

– Не сме… – рече Люис.

– Глупости! Няма значение. Видели сте ме, като разпитвах хлапето в Бойстаун. – Това беше твърдение, а не въпрос. Бош искаше да си помислят, че той така или иначе знае всичко и просто очаква потвърждение.

– Да – рече Люис. – Това беше през първия ден от наблюдението. Значи си ни забелязал. И какво от това?

Хари видя, че Люис се мъчи да бръкне с ръка в джоба на сакото си. Той го изпревари и бръкна пръв. Вътре намери връзка ключове, сред които имаше и ключ от белезници. Хари хвърли връзката в колата.

– На кого казахте за това? – запита той.

– Да сме казали ли? – рече Люис. – За момчето? Не сме казали на никого, Бош.

– Вие пишете всеки ден доклад по наблюдението и правите снимки, нали така? Обзалагам се, че на задната седалка на колата ви има фотоапарат. Освен ако не сте го забравили в багажника.

– Разбира се, че имаме.

Бош запали цигара и започна отново да ги обикаля.

– Та къде отидоха вашите донесения?

Измина малко време, преди Люис да отговори. Бош видя той намигна на Кларк.

– Предадохме първия доклад и филма вчера. Оставихме на заместник-шефа, както винаги. Дори не знаем дали той ги е видял. Само това сме дали досега. Хайде, Бош, свали тези белезници от нас. Всичко това е толкова нелепо. Ще ни видят хората и тъй нататък. Можем да си говорим и без тях.

Бош издуха дим между двамата и им каза, че белезниците ще останат, докато свърши разговора. Той се наведе, доближи лице до Кларк и рече:

– Кой друг получи копие?

– От доклада по наблюдението ли? Никой, Бош – отвърна Люис. – Това би било нарушение на установената процедура.

Бош се изсмя и поклати глава. Той знаеше, че те не биха нарушили никое служебно правило. Обърна се и тръгна към къщи.

– Чакай, Бош, чакай – извика Люис. – Изпратихме копие на твоя лейтенант. Хайде, върни се.

Бош се върна и Люис продължи:

– Искахме да свършим добра работа. Трябваше да го направим. Заместник-шефът Ървинг ни нареди. Направихме така, както той поиска.