Майкъл Конъли - Черното ехо

Той поклати глава и постави пръст върху листинга.

– Ето, имаме и датите, които също са твърде близки. Станало е много бързо, което за мен означава, че някой е помогнал. Не познавам този човек отблизо, но е ясно, че той е познавал някои хора. Виж датата на влизането му – 4 май 1975. Това прави четири дена, след като е напуснал Виетнам. Смятай: първият ден се е добрал до Манила, а последният е пътувал до Щатите. Остават му само двата дни в Манила, за да получи одобрение и да му бъде разписан билетът дотук. А по онова време, човече, пристигаха в Манила с корабите на тълпи. Няма как да е успял да уреди всичко, ако не е било предварително уговорено. Това означава, че този човек, този Бин, вече е имал потвърждение. Той е бил обвързан. Не е чак толкова необичайно, понеже много хора бяха като него. Ние измъкнахме доста народ оттам, когато стана напечено. И много от тях бяха от елита. Доста други пък просто имаха пари да си платят, за да станат от елита.

Бош погледна датата, на която Бин беше напуснал Виетнам: 30 април 1975. На същата дата Медоус си беше заминал от Виетнам за последен път. На този ден Сайгон падна в ръцете на Северновиетнамската армия.

– Виж и тук – рече Вилабона, сочейки друга дата, – много късо време, за да получи виза. Десет дена след пристигането му, на 14 май, този човек вече има документи. Това е твърде кратък срок за средностатистически гражданин. Или в нашия случай за един средностатистически Нго.

– И какво мислиш по въпроса?

– Трудно е да се каже. Може да е сътрудничил. Може Просто да е имал достатъчно пари, за да се качи на хеликоптера. Все още се носят доста слухове от време на време. Някои хора забогатели. Местата във военния транспорт вървели по десет бона. Ясно е, че визите са стрували доста повече.

– Можеш ли да ми извадиш досие на този тип?

– Ами да, ако работех във Вашингтон.

Бош само го погледна и накрая Хектор рече:

– Всички досиета ГЛ са там, Хари. Там са и хората, с които тези хора са свързани. Загряваш ли?

Бош не каза нищо.

– Не се ядосвай, Хари. Ще видя какво мога да направя. Трябва да завъртя един-два телефона. Можеш ли да ми се обадиш по-късно?

Бош му даде номера във ФБР, но не му каза, че е на Бюрото. После си стиснаха ръцете отново и Бош си тръгна. Във фоайето на първия етаж той погледна през вратата от тъмно стъкло, търсейки с очи Люис и Кларк. Когато най-после забеляза черния плимут да завива иззад ъгъла с двамата детективи от ОВР, които тъкмо завършваха втората обиколка на квартала, Бош мина през вратата и тръгна надолу по стъпалата към своята кола. С периферното си зрение той видя как колата им забави и спря до бордюра. Изчакваха го да се качи и да потегли.

Бош направи това, което искаха. Понеже и той искаше същото.

Алеята „Уудроу Уилсън“ завива обратно на часовниковата стрелка около Холивуд Хилс, а после се отправя нагоре по склона. Напуканият, закърпен на места асфалт никога не е бил достатъчно широк, за да могат да се разминат две коли, без да намаляват предпазливо преди това. Къщите от лявата страна са разположени почти вертикално една над друга и изглеждат, сякаш са изпълзели нагоре по склона. Техни собственици са все заможни хора, а самите постройки са здрави и сигурни, строени в испански стил. Отдясно къщите са все нови, с надвиснали смело над каньона дървени конструкции. Крепят се върху пилони, вкопчени с надежда в скалите на хълма. Домът на Бош се падаше четвърти в редицата от дясната страна.

Докато вземаше последния завой, къщичката на Хари влезе в полезрението му. Той се вгледа в тъмната дървена конструкция, наподобяваща кутия за обувки, търсейки някакъв знак за промяна – сякаш външността на къщата можеше да му каже дали нещо не беше наред с интериора. Хари погледна в огледалото за обратно виждане и видя предницата да черния плимут да се показва иззад последния завой. Спря да площадката отстрани до къщата и слезе от колата. Влезе вътре, без да се оглежда назад.

Беше отишъл до кея да помисли върху това, което му каза Рурки. Спомни си и за прекъснатото обаждане, което се беше записало върху лентата на телефонния секретар. Той отиде в кухнята и прослуша отново всички записани обаждания. Първо беше онова с прекъсването на линията от вторник, а след него идваше съобщението от Джери Едгар, дошло в ранните часове на деня, с което той го викаше да отиде при „Холивуд Боул“. Бош пренави лентата и прослуша прекъснатото обаждане още веднъж, ругаейки се наум, че не беше му отделил достатъчно внимание още първия път, когато го чу. Някой беше набрал неговия номер, изслушал бе записа на гласа му, след което беше затворил при първия сигнал на секретаря. Самото затваряне се беше записало. Ако не искаха да оставят съобщение, повечето хора щяха просто да затворят още щом чуеха първите записани думи на Бош, че го няма вкъщи и прочие. Или пък, ако си бяха помислили, че си е у дома, щяха да извикат името му след първия сигнал на секретаря. Този, който се беше обадил обаче, беше изслушал целия запис, но не беше прекъснал линията, преди да прозвучи първият сигнал. Защо ли? Бош не беше обърнал внимание на този факт първия път, но сега реши, че обаждането е било някаква проверка.