Майкъл Конъли - Черното ехо

– Господи! Къде? Има ли някой задържан?

Уиш поклати глава и погледна към Бош с изражение, което го предупреждаваше да не започва нищо. Рурки също погледна към него.

– Има ли това връзка с нашия случай? – рече той. – Някакво доказателство по него?

– Така смятаме – рече Бош.

– Господи!

– Ти го каза – рече Бош.

– Да вземем ли случая от полицията и да го прикрепим към разследването на Медоус? – запита Рурки, гледайки право в Уиш. Явно Бош не участваше при вземането на решение. Тя не отговори и затова Рурки допълни: – Трябвало ли е да му предложим закрила?

Бош не можа да се въздържи:

– От кого?

Един мокър кичур коса падна върху челото на Рурки. Лицето му стана тъмночервено.

– Какво, по дяволите, означава това?

– Откъде знаеш, че полицията е взела случая?

– Какво?

– Току-що попита дали да вземем случая от полицията. Откъде знаеше, че е техен? Ние не сме ти казали.

– Просто така реших. Бош, възразявам срещу подобни инсинуации и бих те пратил по дяволите. Нима намекваш, че аз или някой от… Ако искаш да изкараш, че има някакво изтичане на информация по служебна линия, веднага ще поискам вътрешно разследване. Но още отсега искам да ти кажа, че ако има такова изтичане, то не е от Бюрото.

– Ами откъде, по дяволите, би могло да бъде? Какво стана с докладите, които ти оставихме? Кой друг ги е виждал?

Рурки поклати глава:

– Хари, не ставай смешен. Разбирам чувствата ти, но искам да се успокоиш за малко и да помислиш. Свидетелят е бил взет от улицата и разпитан в холивудския участък, след което е бил оставен в младежки приют. А от известно време твоето собствено управление те следи, детективе. Съжалявам, но очевидно дори твоите хора ти нямат доверие.

Лицето на Бош потъмня. Почувства се предаден. Рурки можеше да знае за „опашката“ единствено от Уиш. Тя беше забелязала Люис и Кларк. Защо не беше казала нищо на него вместо на Рурки? Бош погледна към нея, но тя беше свела поглед към бюрото си. Той погледна отново Рурки, който клатеше глава.

– Да, тя забеляза, че те следят още първия ден. – Рурки се огледа наоколо из празната стая, очевидно желаейки да бе имал по-голяма публика. Местеше тежестта си от единия крак на другия като боксьор в своя ъгъл, който нетърпеливо чака да започне следващият рунд, за да стовари нокаутиращия си удар върху вече отпадналия противник. Уиш продължаваше да седи безмълвна зад бюрото си. В този момент на Бош му се стори, че се бяха прегръщали в леглото й преди милион години. Рурки каза:

– Може би трябва да огледаш себе си и своето управление, преди да започнеш да отправяш нелепи обвинения.

Бош не каза нищо. Просто стана и тръгна към вратата.

– Хари, къде отиваш? – извика Уиш от бюрото си. Той се обърна, погледна я за момент, после излезе.

Люис и Кларк забелязаха колата на Бош още щом излезе от гаража на ФБР. Кларк беше зад волана. Люис старателно отбеляза точното време в бележника си.

– Явно нещо му е влязло отзад, като гледам – рече той. – Я по-добре да побързаме, да не го изтървем.

Бош беше завил на запад до „Уилшайър“ и се беше отправил към шосе № 405. Кларк увеличи скоростта, за да не изостанат в оживеното сутрешно движение.

– И на мен щеше да ми влезе нещо отзад, ако току-що бях изгубил единствения си свидетел – рече Кларк. – И ако сам го бях убил.

– Как така?

– Ами нали видя. Той остави хлапето в онзи приют и си тръгна. Не знам какво е видяло хлапето или какво им е казало, обаче то е било достатъчно важно, че да се наложи да го очистят. Бош трябваше по-добре да се погрижи за него. Можеше да го прибере на сигурно място.

Движеха се на юг по шосе 405. Бош беше десет коли напред и вече се беше престроил в платното за по-ниски скорости. Шосето беше гъсто натъпкано с вонящи маси от движеща се стомана.

– Мисля, че отива към шосе № 10 – рече Кларк. – Тръгнал е за Санта Моника. Може би се връща в нейната къща, където си е забравил четката за зъби. Или пък ще я изчака там, дай тегли една за обяд. Знаеш ли какво мисля? Я да го оставим и да се върнем да поговорим с Ървинг. Мисля, че ще можем да скалъпим нещо от тая история със свидетеля. Най-малко нехайно отношение към служебните задължения, а то стига, за да се вдигне шум по-нагоре. В най-добрия случай ще го преместят от отдел „Убийства“, а пък Хари Бош, ако не работи по убийствата, сам ще си вземе шапката и ще се махне от полицията. А ние ще можем да си запишем още една червена точица.

Люис помисли върху идеята на своя партньор. Не беше лоша. Можеше да проработи. Но той не искаше да изоставя следенето без изричното нареждане на Ървинг.