Майкъл Конъли - Черното ехо

Хари отпи от кафето си.

– Не че сме стигнали донякъде – продължи тя. – Ние така и не го открихме. Намерихме неговата касетка сред боклуците в трезора след обира, проверихме я за отпечатъци – нищо. Показахме на чиновниците в банката няколко снимки, сред които и на Мадоус, но те не го разпознаха.

– Бихме могли да отидем отново и този път да им покажем снимки на Франклин и Делгадо. Да видим дали пък някой от тях не е Айсли.

– О, да, можем наистина. Ей сега се връщам.

Тя стана и излезе, а Бош продължи да пие кафе и да изучава списъците. Прочетете всяко име и адрес, но нищо не събуди у него някакъв интерес освен имената на няколко знаменитости, политици и други от този род, които бяха наели сейфове. Бош вече преглеждаше списъка за втори път, когато Еленър се върна. Тя носеше един лист хартия, който постави пред него.

– Надникнах в канцеларията на Рурки. Вече беше изпратил повечето от бумагите, които му оставих, в архивите. Бележката за хипнозата обаче беше все още там, където я оставих, значи не я е видял. Взех я, понеже вече няма нужда от нея, пък и по-добре да не я вижда.

Хари хвърли един поглед на листа, сгъна го и го прибра в джоба си.

– Да ти кажа право – рече тя, – не мисля, че оттук би могло да изскочи нещо. Искам да кажа, че не виждам така нещата… Пък и Рурки е технократ, а не убиец. Както се бяха изразили по твой адрес онези от лабораторията за изследване на поведението, той не би прескочил определени граници за пари.

Бош я погледна и изпита желание дай каже нещо приятно, да я върне отново на своя страна. Обаче не можеше да измисли нищо и не разбираше този нов хладен повей в държанието й.

– Забрави това – рече той, а после, гледайки списъците, запита: – Докъде стигнахте при проверката на тези хора, които не са декларирали липси?

Тя погледна в разпечатката, където Бош току-щр беше оградил списък „Б“. Той съдържаше деветнайсет имена.

– Проверихме дали всеки от тях има криминално досие – започна Уиш. – Обадихме им се по телефона, а после се срещнахме и лично. Ако някой от агентите започнеше да изпитва странно усещане или пък нечия история не се връзваше добре, друг агент продължаваше разпита. Просто за да има и друго мнение. Аз самата не участвах в това. Бях включена в екипа, който работеше навън. Ако някое име от тези те заинтересува, бих могла да поискам копие от разпитния протокол.

– Какво ще ми кажеш за виетнамските имена от списъка? Преброих тридесет и четири наематели на сейфове с виетнамски имена, от тях четирима са в списъка на онези, които не са декларирали липси, и един в „задънения“ списък.

– Ами какво мога да ти кажа за виетнамците? Нищо повече, отколкото за китайците, корейците, белите, черните и латиноамериканците. Всички имат равни шансове да станат бандити.

– Да, обаче при Медоус имаме връзка с Виетнам. Сега стигнахме до Франклин и Делгадо, които вероятно също са замесени. А и тримата са служили във военната полиция във Виетнам. После имаме „Рота Чарли“, която може да има, а може и да няма връзка с всичко това. Така че след като Медоус вече е бил заподозрян и вие сте започнали да ровите из военните досиета на „тунелните плъхове“, не направихте ли нещо повече по отношение на виетнамците от списъка?

– Не… О, да. Проверихме всички наематели от други националности, да видим от колко време са тук и дали пребивават легално. Но само толкова. – Тя замълча за момент. – Не мога да разбера накъде биеш. Вярно, в това направление не се потрудихме кой знае колко, но и Медоус все още не беше заподозрян, поне до няколко седмици след обира. После обаче повечето от тези хора бяха разпитани. След като се съсредоточихме върху Медоус, не си спомням да сме се връщали назад, за да проверяваме дали някои от имената в списъка не се връзват по някакъв начин с неговото. Смяташ, че Някой от виетнамците би могъл да е замесен ли?

– Не знам какво смятам. Просто търся връзки. Съвпадения, които не са съвпадения.

Бош извади от вътрешния джоб на сакото си бележник и започна да преписва в него имена, рождени дати и адреси на виетнамци, които са държали сейфове. Най-отгоре в своя списък той постави четиримата, които не бяха декларирали Липси, и този от „задънения“ списък. Тъкмо беше довършил писането и затвори бележника, когато в стаята влезе Рурки, с все още мокра от сутрешния душ коса. На лицето му беше изписано „ШЕФ“. Той видя Бош и Уиш, след което погледна часовника си.

– Почнали сте отрано, а?

– Свидетелят ни беше убит – рече Уиш с каменно лице.