Майкъл Конъли - Черното ехо

– Искаш ли кафе? – каза Уиш зад гърба му.

– Разбира се – отвърна той. Дръпна се назад от завесата и я последва към стаята. В Бюрото нямаше никой. Влязоха в служебната кухничка и той я наблюдаваше, докато тя поставяше смляно кафе във филтърната цедка на машината и я включваше. Стояха, без да говорят, и гледаха как кафето бавно изтича в кръглата стъклена каничка върху нагряващата плочка. Бош запали цигара и се опита да мисли само за предстоящото кафе. Тя махна с ръка срещу дима, но не му каза да угаси цигарата.

Когато кафето стана готово, Бош го поиска черно и то прониза всички негови органи като изстрел. Той си напълни втора чаша и отнесе и двете до оперативната стая. Припали Цигара от фаса на първата и се настани зад временно отреденото му бюро.

– Тая ще ми е последната – рече той, когато забеляза, че го гледа какво прави.

Еленър си наля чаша вода от шишето, което извади от бюрото си.

– Никога ли не ти свършват водните запаси? – запита той.

Тя не обърна внимание на въпроса му.

– Хари, не можем да обвиняваме себе си за Шаркай. Ако го направим, то значи, че ще трябва да пазим всеки, с когото разговаряме. Трябва ли да отидем да грабнем майка му и да я поставим под свидетелска закрила? Ами онова момиче от мотела, което го познаваше? Виждаш ли – шантава работа! Шаркай си беше Шаркай. Живееш ли на улицата, на улица-та умираш.

Отначало Бош не каза нищо. След малко рече:

– Дай да видя имената.

Уиш извади папките по случая в „Уестленд“. Порови из тях и измъкна една разпечатка, дълга няколко страници и сгъната на хармоника. Хвърли я на бюрото пред него и каза:

– Това е пълният списък на всички, които са имали сейфове. След някои имена има бележки, но те вероятно не са свързани със случая. Повечето се отнасят до това дали сме подозирали наемателите на сейфове, че искат да подведат застрахователните компании или не.

Бош започна да разгъва разпечатката и откри, че съдържа един дълъг списък и пет къси, маркирани от „А“ до „Д“. Той попита какво значи това и тя заобиколи бюрото, за да се наведе над рамото му. Бош усети ябълковия аромат на косата й.

– Значи дългият списък е, както казах, на всички, които са имали сейфове. Той е общ. От него направихме пет извадки от „А“ до „Д“. Първата съдържа хора, които са наели сейфове до три месеца преди обира. Втората – „Б“ – такива, които не са декларирали никакви липси. Следващата извадка съдържа имената на наематели, които или са починали, или не сме могли да открием поради това, че са си сменили адресите, или пък са дали фалшива информация, с една дума, при тях сме стигнали до задънена улица. Четвъртата и петата извадка съдържат повтарящи се имена от първите три. „Г“ са хора, наели сейф през последните три месеца, но не-декларирали загуба, а „Д“ – всички от „задънената улица“, които фигурират и в тримесечния списък. Ясно ли ти е?

Ясно му беше. Във ФБР бяха решили, че трезорът е бил проучен от крадците преди удара и най-вероятно това е било съпътствано от влизане в банката и наемане на сейф. Така те биха могли да получат легален достъп – човекът, който е наел сейфа, би могъл да влиза когато си поиска през работно време и да се поогледа наоколо. Така че списъкът, съдържа имената на всички, наели сейфове през последните три месеца преди кражбата, с голяма вероятност съдържаше и името на съгледвача.

Второ, изглеждаше правдоподобно този съгледвач да не иска да привлича вниманието върху себе си след кражбата, така че би могъл да не декларира никаква липса от сейфа си. Това би го включило в списъка „Г“. Ако обаче даде невярна информация в картона си, тогава името му би попаднало в списък „Д“.

В списък „Г“ имаше само седем имена, а в „Д“ – пет. Едно от тези в „Д“ беше оградено. Фредерик Б. Айсли от Парк Ла Бреа – човекът, който беше купил трите хонди с висока проходимост от Тъстин. Другите имена имаха само отметки.

– Помниш ли? – рече Еленър. – Казах ти, че това име ще изскочи отново.

Хари кимна.

– Айсли – продължи тя. – Ние смятаме, че той е съгледвачът. Наел е сейфа девет седмици преди обира. Архивите на банката са отразили четири посещения на трезора през следващите седем седмици. Обаче след удара той повече не се появява. Не е дал и декларация. А когато се опитахме да се свържем с него, адресът се оказа фалшив.

– Имате ли негово описание?

– Не чак такова, че да ни свърши работа. Нисък, мургав и вероятно симпатичен, толкова само успяха да ни кажат служителките в банката. Ние си помислихме, че този тип би могъл да бъде съгледвачът, още преди да открием това за хондите. Когато един наемател поиска да види своя сейф, служителят го въвежда вътре, отключва малката вратичка и после го придружава до една от специалните стаички. Като свършат, двамата заедно връщат касетата в сейфа и клиентът се разписва в картона си. Също като в библиотека. Когато обаче погледнахме в картона на онзи тип, видяхме, че инициалите му бяха „Ф.Б.Р. [36]“ Ти си човек, който не обича съвпаденията. Ние – също. Решихме, че някой ни се подиграва. По-късно това се потвърди, когато проследихме покупката на високопроходимите коли в Тъстин.