Майкъл Конъли - Черното ехо

Когато Едгар извика: „Искаш ли да я видиш?“, опитвайки се да преодолее шума на генератора, Бош разбра, че имаше предвид раната. Тъй като главата на Шаркай беше изкривена на една страна, разрезът на гърлото му не се виждаше. Само кръвта. Бош поклати отрицателно глава.

Той забеляза кървавото петно на стената и локвата на пода недалеч от тялото. Пияницата Портър сравняваше формата на капките кръв на местопрестъплението с подобни образци от няколко карти за служебно ползване. Един специалист от техническия екип на име Роберт пък ги фотографираше. Капките кръв по пода бяха с кръгла форма, а тези на стената с елипсовидна. Не бяха необходими никакви карти, за да установи човек, че хлапето е било убито точно на това място в тунела.

– Както изглежда – рече Портър на висок глас, без да се обръща конкретно към някого, – някой е дошъл изотзад, прерязал му е гърлото и го е блъснал към стената.

– Прав си, Портър, но наполовина – каза Бош. – Как би могъл някой да дойде изотзад в тунел като този? Момчето е вървяло с някого и той го е оправил. Няма никакво промъкване, Портър.

Пияницата прибра служебните карти с образците в джоба си и рече:

– Извинявай, колега.

Не каза нищо повече. Той беше дебел и съсипан по начина, по който надебеляват и се съсипват много ченгета, когато останат на служба по-дълго, отколкото трябва. Портър все Още можеше да носи колан № 34, но над него, подобно на сенник, беше надвиснало огромно шкембе. Беше облечен в спортно сако от туид с протрити лакти. Лицето му беше с нездрав вид, бледо като недопечено тесто, а пиянският му нос – голям, безформен и болезнено червен.

Бош запали цигара и пусна изгорялата клечка в джоба си. Клекна до трупа като бейзболен хващач, вдигна найлоновия плик с аерозолната боя и го разклати. Флаконът беше почти пълен и тъкмо този факт потвърди онова, което той знаеше и от което вече се опасяваше. Самият Бош беше убил Шаркай по един или друг начин. Беше започнал да го следи и издирва, превръщайки го в „ценен“ или поне евентуално такъв за случая. А някой не е могъл да позволи това. Бош остана дълго да клечи там с лакти, подпрени на коленете, държейки цигарата пред устата си. Пушеше и гледаше трупа, за да е сигурен, че никога не ще го забрави.

Медоус беше част от всичко това – кръгът от свързани обстоятелства, станали причина за смъртта на момчето. Но не и Шаркай. Той си беше просто уличен боклук и вероятно смъртта му бе спасила нечий живот. Но той не заслужаваше това. В случая Шаркай беше невинен. А това означаваше, че нещата вече са извън контрол и бяха влезли в сила нови правила – и за двете страни. Бош посочи с ръка към гърлото на Шаркай и човекът от медицинския екип изтегли трупа настрани от стената. Бош постави едната си ръка на земята за равновесие и дълго гледа разкъсаното гърло. Не искаше да забрави нито една дребна подробност. Главата на Шаркай се беше отметнала назад, разкривайки раната на врата. Очите на Бош не трепнаха през цялото време.

Когато най-сетне Бош вдигна поглед от трупа, той забеляза, че Еленър вече не беше в тунела. Стана и направи знак на Едгар да излязат навън, за да поговорят. Не искаше да се надвиква с генератора. Когато излязоха навън, той видя Еленър да седи сама на най-горното стъпало. Минаха покрай нея и Хари докосна рамото й с ръка. Усети как тя трепна от допира му.

Когато Бош и старият му партньор се отдалечиха достатъчно от шума, Хари каза:

– Е, какво откриха хората от техническия екип?

– Нищо, дявол да го вземе – отвърна Едгар. – Ако е работа на някоя банда, то това е най-чистата, която съм виждал. Никакъв отпечатък или следа. Флаконът е съвсем чист. Няма никакво оръжие. Няма и свидетели.

– Шаркай си имаше тайфа, с която до днес живееха в един мотел близо до булеварда, но не беше член на никаква банда – рече Бош. – Всичко това го има в досието му. Момчето беше дребен измамник – знаеш, снимчици, това-онова, от време на време врътва номер на някой педал, все разни такива.

– Искаш да кажеш, че името му е в папките на бандите, но не е участвал в никоя от тях?

– Точно така.

Едгар кимна и рече:

– И все пак би могъл да го е очистил някой, който го е взел за член на банда.

В този момент Уиш приближи двамата детективи, но не каза нищо.

– Знаеш, че това не е бандитска работа, Джери – рече Бош.

– Знам ли?

– Аха, знаеш. Щото, ако беше, тук нямаше да има пълен с боя флакон. Нито един член на банда не би оставил такова нещо след себе си. Освен това, който и да е надраскал онова нещо там, на стената, хич не е бил специалист. Боята се е разтекла. Който го е направил, не е разбирал нищо от писане по стена с аерозолна боя.