Майкъл Конъли - Черното ехо

Бош свали ръце от лицето й и каза:

– Мислех си също, че това, което стана между нас, е много хубаво.

– И аз така мисля, Хари. Доста хубаво за две „нощни птици“. Хайде сега в леглото.

Влязоха отново вътре. Бош най-напред отиде в банята и използва показалеца си вместо четка за зъби, а после се намъкна под чаршафа при нея. Сините цифри на електронния часовник върху нощното шкафче показваха 2:26 и Бош затвори очи.

Когато отново ги отвори, цифрите показваха 3:46 и в стаята се разнасяше някакъв противен цвъртящ звук. Той в миг установи, че не е вкъщи. После си спомни, че се намира в спалнята на Еленър Уиш. Когато окончателно се окопити, видя Еленър наведена над него. Тя се беше протегнала и ровеше из купчината негови дрехи.

– Къде е? – рече тя. – Не мога да го открия.

Бош се пресегна към панталоните си и опипа с ръка колана, докато достигне пейджъра. Изключи го веднага, без да търси твърде дълго, понеже беше свикнал да прави това в тъмното.

– Божичко – рече тя. – Каква гадост!

Бош спусна крака отстрани на леглото, уви чаршафа около кръста си и стана. Прозя се и я предупреди, че ще запали осветлението. Тя каза „карай“ и когато Хари завъртя ключа, светлината избухна като фойерверк в очите му. След малко погледът му се проясни и той видя Еленър да стои пред него гола, загледана в дигиталния дисплей на пейджъра в ръката му. Бош също погледна номера, но не го позна. Той разтри лице с длан, а после приглади косата си. Върху нощното шкафче имаше телефон и Хари го взе в скута си. Набра номера и започна да рови из дрехите си за цигара. Когато я извади, той я пъхна в уста, но не я запали.

Еленър една тогава осъзна, че е съвсем гола, и се отправи към фотьойла да вземе пеньоара си. След като го облече, тя влезе в банята и затвори вратата. Бош я чу да пуска водата. Още на първото позвъняване слушалката отсреща се вдигна и вместо „здрасти“, Джери Едгар каза само:

– Хари, къде си?

– Не съм си у дома. Какво има?

– Онова хлапе, дето го търсеше… което се беше обадило да 911… намери ли го?

– Да, ама пак го търсим.

– Кои сте това „вие“? Ти и жената от ФБР ли?

Еленър излезе от банята и седна на ръба на леглото до него.

– Джери, защо ми се обаждаш? – запита Бош. Една неприятна тръпка премина по тялото му.

– Как беше името на хлапето?

Бош беше още замаян. От месеци не беше заспивал толкова дълбоко и тъкмо сега трябваше да го събудят. Той не можеше да си спомни веднага истинското име на Шаркай, а не искаше да пита Еленър, понеже Едгар можеш да чуе гласа й и да разбере, че са заедно. Той погледна към нея и тъкмо когато тя се опита да каже нещо, Бош постави пръст върху устните си и поклати глава.

– Не е ли Едуард Нийз? – разчупи Едгар настъпилата тишина. – Нали така се казваше хлапето?

– Точно така – отвърна Бош. – Това е името му.

– Давал ли си му една от твоите визитни картички?

– Аха.

– Хари, не го търси повече.

– Кажи ми какво има.

– Ела и виж сам. Шаркай е тук в пешеходния тунел под паркинга на „Холивуд Боул“, точно под Кахуенга. Спри на източния край. Ще видиш колите.

Източният край на паркинга на „Холивуд Боул“ трябваше да е съвсем празен в 4:30 сутринта. Докато се изкачваха нагоре по „Хайленд“ към входа на Кахуенга обаче Бош и Уиш забелязаха на северния край на паркинга струпаните служебни коли и микробуси, които винаги сигнализираха за насилствено или поне неочаквано отнемане на човешки живот. Входът на стълбището, което водеше към подлеза за пешеходци, оставаше вътре в квадрата, ограден от жълтата полицейска лента. Бош показа значката и изрече името си на униформения служител, който държеше една карнетка със списък на присъстващите служебни лица. Двамата с Уиш минаха под лентата и бяха посрещнати от шума на машина, който ечеше от входа на тунела. Бош знаеше, че това е генераторът, който захранва осветлението на мястото на престъплението. На най-горното стъпало, преди да тръгнат да слизат, той се обърна към Уиш и каза:

– Не предпочиташ ли да ме изчакаш тук? Няма нужда да ходим и двамата.

– Ама аз съм ченге, за Бога! – рече тя. – Виждала съм трупове и преди. Да не би да искаш да ме пазиш отсега нататък, Бош? Ще ти кажа нещо: искаш ли аз да сляза, а ти да ме изчакаш тук?

Стъписан от внезапната промяна на настроението й, Бош не отговори. Постоя загледан в Еленър още малко, напълно объркан. После слезе няколко стъпала пред нея, но спря, когато видя едрото тяло на Едгар да излиза от тунела и да тръгва нагоре по стъпалата. Едгар изгледа Бош, а след това Хари видя как погледът на Джери мина над рамото му и се спря на Еленър Уиш.