Майкъл Конъли - Черното ехо

Тъкмо това стана причина да се прецакам. Беше около 3 часът сутринта, когато свърших да говоря с Дикси. Всички в службата отдавна си бяха отишли в къщи. Стоях на улицата, където се бяхме срещнали с момичето, и си представях как онзи тип в един момент се усеща, че Дикси го е изработила, и офейква. Затова отидох до гаража сам. Дикси, разбира се, беше с мен, да ми покаже мястото, но не излезе от колата. Отдалеч забелязах светлината вътре. Обадих се за подкрепление на един от нощните патрули и докато чаках, видях през прозореца сянката на онзи тип да се движи напред-назад. Нещо ми подсказваше, че се готви за тръгване и си прибира всичките джунджурийки от шкафчето. А нямахме никакви веществени доказателства при единайсетте трупа. Трябваше ни това, което беше в шкафчето в банята. Другото ми предположение беше, че би могъл да има някой при него. Разбираш, някой на мястото на Дикси. Затова тръгнах. Бях сам. Останалото знаеш.

– Влязъл си вътре, без да си бил упълномощен – рече Уиш, – и си застрелял онзи тип, докато той е бъркал под възглавницата. После си казал при експертизата, че си сметнал ситуацията за неотложна. Онзи е имал достатъчно време да излезе и да си доведе друга проститутка. Това било основанието ти да влезеш без специално разрешение. Казал ей, че си стрелял, понеже си помислил, че заподозреният бърка за оръжие. Стрелял си веднъж, в горната половина на трупа, от пет или шест метра, ако си спомням добре доклада. Обаче Кукловода се оказва сам, а под възглавницата е била само перуката му.

– Екипът, който пристигна там, потвърди недвусмислено, че бях прав. Космите, намерени при две от убитите жени, съвпадат с тези от перуката, а пък гримовете от банята принадлежаха на осем от жертвите. Съмнение нямаше. Аз бях чист, а това беше Кукловода. И точно тогава се намесиха онези лешояди – Люис и Кларк. Притиснали Дикси и я принудили да подпише признание, че ми е казала предварително за това, дето онзи си оставял перуката под възглавницата. Не знам какво са използвали срещу нея, но мога да си представя. „Вътрешно разследване“ винаги е било наточено срещу мен. Те не обичат никой, който не е сто процента част от семейството. Повдигнаха срещу мен обвинение. Искаха да ме уволнят и да закарат Дикси пред съда да свидетелства срещу мен по обвинение в убийство. Бяха като две тлъсти бели акули, усетили кръв във водата.

Той спря дотам, но Еленър продължи:

– Онези от ОВР не са оценили правилно нещата, Хари, въпреки всичко. Не са си направили сметка, че общественото мнение ще бъде на твоя страна. Ти беше известен от вестниците като ченгето, което се е справило със случаите с Коляча от козметичните салони и Кукловода. Беше действащо лице и в телевизионния сериал. Нямало е как да те смачкат, без да си навлекат общественото негодувание и да създадат лошо име на управлението.

– Някой отгоре се намеси и спря процеса – рече Бош. – Трябваше да се задоволят само с понижението ми и с преместване в холивудския отдел „Убийства“.

Бош беше хванал с пръсти чашата за столчето и я въртеше разсеяно по масата.

– Нещата се поукротиха – каза той не след дълго. – А Двете акули от ОВР все още обикалят наоколо и дебнат.

Известно време поседяха, без да говорят. Той я чакаше да зададе същите въпроси като преди. Излъгала ли беше проститутката? Обаче тя не попита нищо и след малко просто го погледна и се усмихна. Хари се почувства така, сякаш беше Преминал теста успешно. Тя започна да събира съдовете от Масата. Бош й помогна в кухнята и когато свършиха, заставаха близо един до друг. Бършейки ръцете си в един пеш-, леко се целунаха. После, сякаш следвайки един и същ таен сигнал, те се притиснаха и започнаха да се целуват с онова настървение, с което го правят самотните хора.

– Искам да остана при теб – рече Бош, откъсвайки се от нея за миг.

– И аз искам да останеш – рече тя.

Неподвижните очи на Арсън блестяха и отразяваха неоновите светлини на нощта. Той смукна силно от цигарата и задържа скъпоценния дим. Беше натопена във феноциклидин [34]. По лицето му се разля усмивка, докато струйките дим се изнизваха от ноздрите му.

– Ти си единствената акула, използвана като стръв – каза той на Шаркай. – Загряваш ли?

Изсмя се и дръпна отново, преди да подаде цигарата на Шаркай, който махна с ръка, понеже беше пушил достатъчно. Цигарата пое Чепа.

– Аха, ама вече се уморих от тия говна – рече Шаркай. – Що не се пробваш и ти един път?

– Стига бе, човек, ти си единственият, който може да се измъква. Аз и Чепа няма да можем да изиграем тази игра, човече. Пък нали си имаме и наша – ти не си достатъчно едър, за да бъхтиш тия педали.