Майкъл Конъли - Черното ехо

Бош отпи от виното и отново се огледа. Все още не беше седнал, но се чувстваше добре с нея. По лицето му заигра усмивка. Той посочи картина на Хопър и запита:

– Харесвам я, но защо ти е нещо толкова мрачно?

Тя погледна картината и изви вежди, сякаш за първи път се замисляше над този въпрос.

– Не зная. Винаги съм харесвала тази картина – отвърна Уиш. – Нещо в нея ме грабва. Жената там е с някакъв мъж, значи не мога да бъда аз. Тогава остава мъжът, седнал пред чаша с кафе. Съвсем сам, сякаш наблюдава двамата, които са заедно.

– Видях я веднъж в Чикаго – рече Бош. – Имам предвид оригинала. Бях там във връзка с едно екстрадиране и имах около един час време за убиване, докато ми докарат човека. Влязох в Института по изкуствата и там видях картината. Прекарах целия час пред нея. Имаше нещо в тази картина… Както каза ти. Не си спомням случая, по който работех, нито кого трябваше да доведа тук от Чикаго, но картината помня.

Останаха да седят край масата и да си говорят почти час след като бяха изяли храната. Уиш му разказа повече за брат си и за това колко трудно беше преживяла загубата му. Дори сега, осемнадесет години по-късно, не можела да се примири. Бош й каза, че той също все още мислел за някои неща. От време на време сънувал тунелите, но по-често му се случвало да се бори с безсънието. Разказан колко объркан се чувствал, когато се е върнал оттам, и колко тънка е била разделителната линия между това, което е правил след Виетнам, и онова, с което се е захванал Медоус. Можело е да бъде и другояче, каза й той, а тя кимна в знак на съгласие, сякаш знаеше каква е истината.

После Уиш го разпита за случая с Кукловода и неговото отстраняване от отдел „Кражби и убийства“. Той усети нещо повече от обикновено любопитство. Почувства нейното особено отношение към това, което й разказваше. Тя вземаше решение спрямо него.

– Предполагам, знаеш основните неща по случая – започна Бош. – Някой душеше жени, предимно проститутки, а после им изрисуваше лицата. Пудра, червено червило, силен руж на бузите, силна очна линия – всеки път едно и също. Освен това ги и къпеше. Ние обаче нито веднъж не бяхме споменали, че ги прави като кукли. Просто някакъв задник – мисля, че беше един тип от моргата на име Сакаи – се изпуснал веднъж, че общото във всичките случаи било гримирането. Това стигна до пресата, но мисля, че по Канал 4 за първи път споменаха името „Кукловода“. Оттам тръгна всичко. На мен лично ми приличаше повече на работа на погребален агент. Истината беше обаче, че не ни вървеше твърде и жертвите станаха двуцифрено число, преди да пипнем онзи тип.

Нямаше достатъчно доказателства. Жертвите намирахме на отдалечени едно от друго места по цялото Западно крайбрежие. Знаехме от намерени по труповете косми, че убиецът носи перука или изкуствена брада, или нещо от този род. Жените вземаше направо от улицата и ние трябваше да установяваме местата и времето на последните им сеанси. Обикаляхме мотелите, но от тая работа не излезе нищо. Затова решихме, че онзи тип ги качва в кола, след което ги откарва някъде, може би у дома си или на някое друго място, което да е удобно, за да си свърши работата докрай. Започнахме да наблюдаваме булеварда и други подобни места, където работят проститутките, и сигурно сме развалили поне триста кефа, преди да попаднем на следа. Една сутрин, доста рано, в службата се обади някаква курва на име Дикси Маккуин и каза, че току-що се е изплъзнала на Кукловода. Щяла ли да получи награда, ако ни го предаде. Ние и без това получавахме подобни обаждания всяка седмица. Вече имаше единадесет убити жени и хората бяха изпаднали в паника.

– Спомням си – рече Уиш.

– Обаче Дикси беше нещо по-друго. Него ден бях нощна смяна в службата и лично аз приех обаждането. Отидох на Място да разговарям с нея. Каза ми, че този тип, който я наел някъде на булевард „Холивуд“, я завел в някакъв гараж, който използвал за живеене, в Силвърлейк. Докато онзи се събличал, тя отишла в банята. Влязла вътре и докато пускала водата, решила да погледне в шкафчето под мивката, вероятно да види дали има нещо, което си струва да бъде задигнато. Тогава видяла всичките онези малки шишенца ц кутийки, и изобщо женски вещи. Щом ги видяла, веднага направила връзката. Просто ей тъй: бинго! – това трябва да е човекът. Здравата се уплашила и решила на часа да духне. Излязла от банята и видяла, че онзи си лежи в леглото. Просто се измъкнала навън през входната врата.

Цялата работа беше в това, че ние не бяхме казали на пресата всичко за гримирането и по-точно онзи, който беше говорил пред журналистите, не беше разказал всичко до край. Знаехме, че онзи тип прибираше нещата за гримиране на жертвите. Чантите им намирахме, но вътре нямаше никаква козметика. Знаеш – червила, пудри и други подобни. И когато Дикси ми каза какво е видяла в шкафчето под мивката, това привлече вниманието ми. Разбрах, че не лъже.