Майкъл Конъли - Черното ехо

Той направи още едно психологическо заключение по адрес на Еленър Уиш, когато се обърна и погледна към стената над канапето. Там, в рамка от черно дърво, висеше репродукция на картина на Едуард Хопър [32]„Нощна птица“. Бош нямаше тази картина у дома, но я познаваше добре, а дори понякога си мислеше за нея, когато беше затънал в работа по някой случай или пък беше дежурен. Той беше виждал оригинала в Чикагския музей и веднъж дори стоя пред нея и я гледа близо час. Един притихнал невзрачен човек седеше сам на бара в открито към улицата заведение и гледаше към друг клиент, който изглеждаше досущ като него, само че беше с жена. Някак си Бош оприличаваше себе си с този, първия човек. Аз съм самотникът, мислеше си той. Аз съм „нощната птица“. Със своите тъмни краски и сенки картината никак не подхождаше на този дом, помисли си Бош. Мрачната атмосфера контрастираше с пастелните тонове. Защо ли Еленър я държеше? Какво ли виждаше в нея?

Той огледа отново стаята. Нямаше телевизор. Само стереоуредба, списанията върху масата и книгите по рафтовете срещу канапето. Бош приближи библиотеката и надникна през стъклените вратички. Най-горните два реда съдържаха нашумели криминални романи от автори като Кръмли, Уилфорд и други. Той беше чел някои от тях. Отвори стъклената вратичка и извади една книга със заглавие „Заключената врата“. Беше чувал за нея, но не беше я видял, за да си я купи. Отвори на първата страница да види кога беше писана книгата и в миг разкри загадката с последната избродирана буква от гоблена. Там с мастило беше написано „Еленър Д. Скарлети, 1979“. Сигурно е запазила името на съпруга си след развода, реши Бош. Постави книгата обратно на рафта и затвори вратичката.

Книгите на долните два реда бяха предимно документални, върху истински случаи, исторически изследвания върху Виетнамската война и справочна литература на ФБР. Имаше дори книга с разследвани от Лосанджелиското полицейско управление убийства. Много от тези книги Бош беше чел, дори в една от тях той беше героят. Това беше книгата, написана от журналиста от вестник „Таймс“ Бремер, разглеждаща случая с така наречения Колач на козметички. Един тип на име Харвард Кендал беше убил за една година седем жени в долината Сан Фернандо. Всичките бяха или собственички на козметични салони, или просто работеха там. Той си набелязвал салона, проследявал жертвата до вкъщи и я убивал, като й прерязвал гърлото с наточена пиличка за нокти. Бош и партньорът му от онова време се бяха добрали до Кендал, понеже седмата жертва беше записала номера на колата му в бележника си същата нощ преди да бъде убита. Така и не разбраха защо го беше направила. Решиха, че вероятно е забелязала Кендал да държи под око салона от колата си. Беше записала номера от предпазливост, но не беше взела предпазна мярка да не се прибира сама вкъщи. Бош и партньорът му пипнаха Кендал по номера. Откриха също така, че беше прекарал пет години в затвора „Фолсъм“ заради серия палежи на козметични салони край Оукланд през 60-те. След това разбраха, че майка му работила като маникюристка в такъв салон, докато Кендал е бил още момче. Тя практикувала занаята си върху ноктите на невръстния Харвард и психолозите заключиха впоследствие, че той така и не успял да се отърве от това. От всичко дотук Бремер беше направил бестселър. И когато киностудията „Юнивърсъл“ реши да заснеме филм по книгата седмица след нейното излизане от печат, предложи на Бош и партньора му да им плати, за да използва имената им, както и тяхната техническа помощ. Парите станаха два пъти повече, когато от филма се роди телевизионен полицейски сериал. Партньорът му напусна участъка и се премести в Енсенада. Бош остана и вложи парите си в къщата на пилони на хълма, която гледаше надолу към студиото, от което беше получил парите. Той винаги беше виждал някаква необяснима симбиоза във всичко това.

– Прочетох тази книга преди изобщо името ти да се беше появило във връзка със случая. За мен то не беше част от разследването.

Еленър Уиш беше дошла от кухнята с две чаши червено вино в ръце. Хари се усмихна.

– Не бях тръгнал да те обвинявам – рече той. – Пък и книгата не е за мен, а преди всичко за Кендал. Цялата работа беше чист късмет, но така или иначе направиха цял филм и телевизионен сериал. Каквото и да има там вътре, мирише Хубаво.

– Обичаш ли паста [33]?

– Обичам спагети.

– Точно това правя. В неделя приготвих една голяма куца със сос. Обичам да прекарвам цял ден в кухнята и да не мисля за нищо друго. Намирам, че това е добра терапия против стреса. Пък и този сос е траен. Само трябва да го постопля и да сваря спагетите.