Майкъл Конъли - Черното ехо

– Ще взема този списък. Така или иначе нямаме нищо друго за момента.

– Е, поне имаме тези имена от Скейлс – рече Бош. – Мислех си, дали да не щракнем хората и да покажем снимките на Шаркай?

– Струва си според мен. Макар че едва ли ще постигнем кой знае какво.

– Не знам, но май че хлапето крие нещо. Може би е видял нечие лице през онази нощ.

– Оставих на Рурки бележка относно хипнозата. Най-вероятно е той да ни потърси днес или утре.

Поеха по крайбрежното шосе на залива. Смогът беше отвян навътре, към сушата, и беше толкова ясно, че погледите им стигаха чак до остров Каталина. Спряха да обядват в ресторанта на Алис и понеже беше късно, намериха свободна ласа до прозореца. Уиш си поръча чай с лед, а Бош взе една бира.

– Обичах да идвам на този кей, когато бях хлапе – каза й той. – Качваха ни на автобус и ни докарваха тук. По онова време ей там, на края, имаше магазин за стръв. Ловил съм жълтоопашатки.

– Децата от МСС ли?

– Аха, ъъ, не. Тогава още се наричаше Служба за специални грижи. Едва преди няколко години най-после разбраха, че има нужда от отделна служба само за децата, и направиха Младежка социална служба.

Тя погледна през прозореца на ресторанта надолу към кея. Усмихна се на спомените му и той я попита накъде са се насочили нейните.

– Към миналото – отвърна Уиш. Баща ми беше военен. Не съм оставала на едно и също място повече от две години. Затова и спомените ми не са свързани с конкретни места. Помня най-вече хора.

– Бяхте ли много близки с брат ти?

– Да, тъй като баща ми често отсъстваше. А той беше винаги с мен, докато не се записа доброволец и не си отиде завинаги.

Донесоха им салатите. Те хапнаха малко, побъбриха си и после, по някое време, преди сервитьорката да вземе чиниите от салатите и да им донесе основните блюда, тя му разказа историята за брат си.

– Той ми пишеше оттам всяка седмица и всеки път казваше, че го е страх й иска да се върне вкъщи. Това беше нещо, което не можеше да каже на баща ни или на майка ни. Майкъл просто не беше такъв тип човек. Изобщо не трябваше да заминава. А замина само заради баща ни. Не искаше да го разочарова. Нямаше достатъчно смелост да каже „Не“, обаче събра толкова, че да замине за там. Виж каква безсмислица. Чувал ли си някога нещо по-тъпо?

Бош не отговори, тъй като беше слушал подобни истории, включително и неговата собствена. Пък и тя очевидно беше Решила да спре дотам. Или не знаеше какво беше станало по-нататък с брат й, или просто не искаше да си припомня подробностите.

След малко Уиш запита:

– А ти защо отиде?

Бош очакваше този въпрос, но през целия си живот не беше могъл честно да отговори на него, дори на самия себе си.

– Не зная. Предполагам, нямал съм друг избор. Живот сред институции, както каза ти преди. Нямаше да постъпвам в колеж. Никога не съм си и помислил за Канада. Предполагам, мислил съм, че да отидеш там, е по-трудно, отколкото просто да се запишеш и да заминеш за Виетнам. И после, в 68-а разбрах, че така или иначе отивам войник, затова реших да се изхитря и да се запиша доброволец.

– И?

Бош се засмя по същия пресилен начин като нея.

– Постъпих в казармата, изкарах новобранската рота и всичките останали глупости, а когато дойде време да избирам, избрах пехотата. И до днес не знам защо. Разбираш ли, вземат те на такава възраст, че се мислиш за непобедим. Пристигайки там, доброволно се зачислих при „тунелните плъхове“. Беше нещо като в онова писмо на Медоус до Скейлс – искаш да видиш какво можеш. Вършиш неща, които не ще разбереш. Схващаш ли за какво говоря?

– Май да – отвърна тя. – Ами Медоус? Той поне е имал възможност да си тръгне, но не го е направил чак до самия край. Защо би искал някой да остане, ако не е длъжен?

– Имаше много такива – рече Бош. – И това не беше просто обичайно или необичайно. Някои наистина не искаха да напуснат онова място. Медоус беше един от тях. А може и да е било добре пресметнато решение.

– Имаш предвид наркотиците ли?

– Е, знам, че не използваше хероин, докато беше там. Започнал е, когато се е върнал. Тогава е започнал и да продава Значи възможно е още там да се е забъркал в пласирането и после да не е искал да се откаже от такъв добър занаят. Много неща сочат тъкмо това. Когато го извадиха от тунелите, беше изпратен в Сайгон, а това е много подходящо място особено както е бил във военната полиция и е можел да из ползва посолството за прикритие. Сайгон беше градът на по рока. Курви, хашиш, хероин – свободен пазар. Много хора се захванаха с това. От хероин Медоус би могъл да натрупа доста пари, особено ако е имал план как да прекара част от стоката и насам.