Майкъл Конъли - Черното ехо

Бош кимна и Скейлс рече:

– Значи знаете. – Той се върна отново към предишното си занимание, да довърши списъка. Без да откъсва поглед от листа, полковникът каза: – Ще останете ли с нас за обяд? На масата ни има от най-пресните зеленчуци в страната.

Те отказаха и станаха да си тръгват, след като Скейлс даде на Бош списъка с двадесет и четирите имена. Когато Хари се отправи към вратата на канцеларията, той се поколеба за момент и рече:

– Полковник, имате ли нещо против да ви попитам какви други превозни средства имате във фермата? Видях пикапа…

– Нямам нищо против да питате, понеже нямам какво да крия. Имаме още два пикапа, същите като този, две камионетки и една кола с четворно предаване.

– Какъв тип е тази кола?

– Джип.

– И каква е на цвят?

– Бяла. Но за какво е всичко това?

– Просто се опитвам да изясня нещо. Предполагам джипът има същия знак на „Рота Чарли“ на предната врата, както пикапа?

– Точно така. Всичките ни коли са маркирани. Когато ходим до Вентура, ние се гордеем с това, което сме свършили. Искаме хората да знаят откъде идват зеленчуците.

Бош не погледна имената в списъка, докато не стигнаха до колата и не влезе вътре. Не познаваше никого, но забеляза, че Скейлс беше поставил буквите „ПС“ след осем от двадесет и четирите имена.

– Какво значи това? – запита Уиш, навеждайки се и поглеждайки в листа.

– „Пурпурно сърце“ [30]– обясни Бош. – Още един начин да й каже „внимавайте“, предполагам.

– Ами джипът? Той каза, че бил бял. И има знак на вратата…

– Видя ли колко мръсен беше пикапът? Също толкова замърсен бял джип би могъл да изглежда бежов. Ако е същият.

– Този Скейлс, изглежда ми съвсем чист.

– Може и да е. Може да е услужил на други хора с джипа си. Не исках да го притискам по този въпрос, докато не научим повече.

Той запали мотора и подкара надолу по чакълената алея към портала. В движение свали прозорчето на вратата. Небето беше с цвят на избелени джинси, а въздухът беше напълно прозрачен, чист и миришеше на пресни зелени чушки. Не за дълго обаче, помисли си Бош. Сега се връщаме в онази мръсотия.

По пътя обратно към града Бош хвана шосето от Вентура и се отправи на юг, през каньона Малибу, към Тихия океан. Този път беше по-дълъг, но пък въздухът беше по-чист. Бош искаше да му се наслаждава колкото може по-дълго.

– Искам да видя списъка на пострадалите от кражбата – рече той, когато вече излизаха от криволичещия каньон и отпред се виждаше синкавата повърхност на океана. – Онзи педофил, за когото ми спомена преди… Нещо има в тази история. Защо ще вземат колекцията от детски порноснимки на онзи тип?

– Хари, стига вече. Нима ще стигнеш дотам, да предполагаш, че крадците са копали тунел в продължение на няколко седмици и са се добрали до банковия трезор, за да задигнат една колекция от порнографски снимки на деца?

– Не, разбира се, обаче тъкмо затова възниква такъв въпрос Защо са ги взели?

– Е, може би са им трябвали. Един от тях може да е бил Педофил и да ги е харесал. Кой знае?

– Или всичко това е част от прикритието. Взели са всичко от сейфовете, които са разбили, за да прикрият факта, че всъщност целта им е била един от тях. Разбираш, нали? Картината става съвсем неясна при това положение. В действителност това, което са търсили, е било в един от сейфовете. Същият принцип са спазили при разбиването на заложната къща: вземат много бижута, за да прикрият изчезването на единствената гривна, която им трябва.

Разликата е, че в случая с трезора са взели нещо, което впоследствие е нямало да бъде обявено за откраднато. Нещо, което не може да бъде обявено, понеже би забъркало собственика му в голяма каша. Също като с педофила. При положение че му задигнат нещата, какво би могъл да каже той? Нещо такова са преследвали онези от тунела, обаче доста ценно. И то е превърнало трезора за лични депозити в по-ценен от главния.

– Това нещо е превърнало също така убийството на Медоус в необходимост, когато той е застрашил целия заговор, залагайки гривната.

Тя замълча. Бош погледна към нея, но слънчевите й очила му пречеха да прочете в очите й каквото и да е.

– На мен ми изглежда, че сякаш насочваш нещата отново към наркотиците – каза тя след малко. – А кучето каза, че няма никакви наркотици. Отделът по наркотиците също така не откри никаква връзка-в списъка на наемателите на сейфове.

– Може да са наркотици, а може и да не са. Точно затова ще огледаме отново сейфовете. Искам да прегледам списъка ей така, заради себе си. Да видя дали нещо ще накара едно малко звънче в мен да зазвъни. И искам да започна с хората, които не са декларирали никаква липса.