Майкъл Конъли - Черното ехо

– Това е достатъчно, за да получим заповед за арестуване, но Франклин не ни е подръка – рече тя. – Рурки изпрати няколко екипа на адресите, които Франклин и Делгадо бяха оставили. Хората се обадиха преди малко. И двамата или са се преместили, или никога не са живели на посочените места. Сякаш са се изпарили.

– И сега какво?

– Не знам. Рурки спомена нещо аз замразяване на случая, докато не ги открием. Вероятно ти ще трябва да се върнеш към другите си задължения в отдел „Убийства“. Когато заловим един от двамата, ще ти се обадим да си довършиш работата по убийството на Медоус.

– И това на Шаркай също. Недей забравя.

– И по него.

Бош кимна. Всичко свърши. Бюрото прекратяваше разследването.

– Между другото получи се съобщение за теб – рече тя. – Някой се обади и каза, че се казвал Хектор. Само толкова.

Бош седна зад празното бюро до нейното и набра номера на Хектор Вилабона. Слушалката се вдигна на второто иззвъняване.

– Обажда се Бош.

– Хей, какво правиш в Бюрото? – запита Хектор. – Обадих се на номера, който ми даде, и някой ми каза, че говоря с ФБР.

– Аха… дълга история. Ще тия разкажа друг път. Откри ли нещо?

– Не много, Хари, а както изглежда, няма да открия нищо повече и за в бъдеще. Не мога да се добера до досието. Онзи тип, Бин ли беше, не знам какъв е, но е имал солидни хора зад гърба си. Точно както мислехме. Досието му все още е засекретено. Обадих се на един човек оттам, когото познавам, и го помолих да ми ги изпрати. Той отговори, че не може да направи нищо по въпроса.

– Защо ще бъде все още секретно?

– Кой знае, Хари? Може би, за да не открие някой нещо.

– Е, благодаря ти все пак. Вече май не е чак толкова важно.

– Ако имаш човек някъде по-нагоре, който да има достъп, той би могъл да извади по-голям късмет от мен. Аз съм деветата дупка на кавала, знаеш. Но слушай, този човек, моят познат, изтърва нещичко.

– Какво?

– Ами аз му дадох името на Бин и когато той ми се обади, каза: „Съжалявам, досието на капитан Бин е засекретено.“ Точно така каза – нарече го „капитан“. Значи този тип може би е военен, затова толкова бързо са го изтеглили оттам и са го изпратили тук. Ако е бил военен, отървал е кожата благодарение на това.

– Аха, аха – рече Бош, благодари на Хектор и затвори телефона. Обърна се към Еленър и я попита дали има някой познат в Министерството на външните работи. Тя поклати отрицателно глава. – Във Военното разузнаване, ЦРУ или нещо такова? – продължи Бош. – Някой, който да има достъп до компютърните файлове.

Тя помисли малко и каза:

– Има един човек в министерството, когото познавам отпреди… Но какво става, Хари?

– Можеш ли да му се обадиш и да му кажеш, че имащ нужда от услуга?

– Той не разговаря по телефона, когато става дума за нещо служебно. Ще трябва да слезем дотам.

Бош стана. Излязоха от кабинета и докато чакаха асансьора, той й разказа за Бин; какъв е бил и как е напуснал Виетнам същия ден, когато е заминал Медоус. Асансьорът дойде, влязоха вътре и тя натисна седмия етаж. Бяха сами.

– През цялото време си знаела, че имам „опашка“ – каза Бош. – От „Вътрешно разследване“.

– Видях ги.

– Но ти си знаела още преди да ги видиш, нали?

– Това променя ли нещата?

– Мисля, че да. Защо не ми каза?

Тя замълча. Асансьорът спря.

– Не зная – каза Уиш. – Съжалявам. Отначало не исках да ти казвам, а после, когато вече поисках, не можех. Мислех, че ще разваля всичко… както и стана все пак.

– Защо не искаше отначало, Еленър? Защото все още около мен нещата не са били съвсем ясни ли?

Тя се загледа в ъгъла на асансьорната кабина от неръждаема стомана.

– В началото… да, не бяхме сигурни за теб. Не искам да лъжа по този въпрос.

– Ами след началото?

Вратата се отвори на седмия етаж. Еленър излезе с думите:

– Ти си все още тук, нали?

Бош излезе след нея. Хвана я за ръката и я спря. Отстрани двамата приличаха на мъже в почти еднакви сиви костюми, застанали във враждебни пози от двете страни на вратата на асансьора.

– Да, още съм тук, но ти не ми каза за ония двамата.

– Хари, не може ли да говорим за това по-късно?

– Освен това те са ни видели заедно с Шаркай.

– Да, така мисля и аз.

– Ами тогава защо не ми каза нищо, когато говорех за това, че има човек отвътре, когато те попитах на кого си казала за хлапето?

– Не знам.

Бош сведе поглед надолу към краката си. Почувства се като единствения човек на планетата, който не разбира какво става около него.