Майкъл Конъли - Черното ехо

Накрая той каза:

– Медоус беше намерен в неделя, а днес е вторник. Неоспорим факт при разследването на едно убийство е това, че шансовете за успех намаляват с всеки изминал ден от календара. Затова съжалявам, но не мисля, че щеше да ни е от особена полза, ако бяхме изгубили цял един ден да се занимаваме с някакъв задник, който е бил подмамен в мотелската стая от шестнайсетгодишна проститутка, преследваща тридесетгодишни мъже. Също така смятам, че не си струваше да чакаме, докато дойдат от Отдела за малолетни да приберат момичето, понеже бих заложил една заплата, че те много добре знаят къде да я потърсят, ако им трябва. Накратко, исках да приключим бързо, оставяйки чуждата работа на други хора, и да си свърша моята. Което пък означава да правим това, което правим сега. Намали ей там при „Рагтайм“. Това място беше споменато в един от разпитните протоколи.

– И двамата искаме да си свършим работата по този случай, Бош. Затова не бъди чак толкова снизходителен, сякаш ти си натоварен с достойна мисия, а аз просто се возя с тебе в колата. И двамата сме в играта, не забравяй това.

Тя намали пред кафенето, в което двойки мъже седяха на столове от ковано желязо, боядисани в бяло, и пиеха чай с лед и портокалови резенчета, закрепени на ръба на чаши с Причудливи форми. Няколко от мъжете огледаха Бош, но бързо отвърнаха очи, очевидно незаинтересовани. Той огледа от своя страна вътрешността на заведението, но не забеляза никъде Шаркай. Докато колата подминаваше, Бош успя да хвърли един поглед и в страничната пряка, където видя двойка младежи, но те бяха твърде възрастни, за да бъдат Шаркай.

Следващите двадесет минути прекараха в обикаляне на различни гей-барове и ресторанти, движейки се главно по булевард „Санта Моника“, но не откриха момчето никъде. Бош през цялото време държеше под око колата на двамата от „Вътрешно разследване“, която се движеше след тях на не повече от една пряка разстояние. Уиш не каза нищо за тях. Обаче Бош знаеше, че служителите на Бюрото най-често изобщо не забелязваха преследвачите си, тъй като смятаха, че са последните, които някой би следил. Те бяха ловците, а не жертвата.

Бош се питаше какво ли правят Люис и Кларк зад тях. Дали очакваха, че той ще наруши някой закон или полицейско правило в компанията на агент от ФБР? Или пък двамата детективи от ОВР просто си убиваха времето. Може би искаха да ги забележи. Нещо като психоефект. Той каза на Уиш да отбие и спре пред един бар. Слезе от колата и отиде до телефонната кабина близо до входа. Набра неофициалния номер на ОВР, който помнеше наизуст, тъй като се беше обаждал на него два пъти дневно, докато беше поставен под домашен арест през време на следствието, което водеха срещу него преди година. Дежурният служител, който вдигна слушалката отсреща, се оказа жена.

– Там ли е Люис или Кларк? – запита Бош.

– Не, сър, няма ги. Ще оставите ли съобщение?

– Не, благодаря. Обажда се лейтенант Паундс от холивудския участък. Навън ли са някъде? Искам да се срещна с тях.

– И двамата не са на служба до следобедната смяна.

Бош затвори. Не бяха на работа до четири часа следобед. Или разиграваха някаква комедия, или просто той ги беше изритал здравата в топките този път и сега го следяха в извънработно време. Бош се върна в колата и каза на Уиш, че се е обадил в службата си да провери дали няма някакво съобщение за него. Тъкмо когато тя се включваше в движението по булеварда, Бош забеляза жълтия мотопед, спрян на паркинга недалеч от бара. Беше точно пред един ресторант за палачинки.

– Ето го там – рече той и посочи. – Подмини го бавно, за да видя номера. Ако е неговият, ще спрем.

Беше мотопедът на Шаркай. Номерът съвпадаше с този, който Бош беше преписал в бележника си от досието. Обаче от момчето нямаше и следа. Уиш направи един кръг из квартала по страничните преки и спря на същото място пред бара, където бяха допреди малко.

– Ще чакаме значи – рече тя. – Ще чакаме хлапето, което според тебе може да е свидетел, така ли?

– Точно така. Това е, което смятам аз. Обаче няма нужда и двамата да си губим времето. Можеш да ме оставиш тук, ако искаш. Аз ще вляза в бара, ще си поръчам една халба бира с малко чипс и ще наблюдавам през прозореца.

– Добре де, оставам и аз.

Бош се облегна назад и се настани удобно, за да чака да се появи момчето. Извади цигарите от джоба си, но тя го хвана за ръката, преди да беше успял да измъкне първата от пакета.

– Чувал ли си за риска от страничното въздействие? – запита Уиш.