Майкъл Конъли - Черното ехо

– Не ни е усетил. Ако беше, щеше веднага да дотича право при нас и да започне да се обяснява. Те винаги така пра вят – вдигат олелия, пускат жалби. Тоя щеше веднага да насъска Лигата за защита на полицията срещу нас. Казват ти, ченгетата хич ги няма да усещат кога имат „опашка“.

– Е… Дано е така – рече Люис.

Той се поотпусна за миг, но не съвсем. Този път не искаше да сплескат работата. Тъкмо беше спипал Бош за топки те, когато онази летяща челюст, Ървинг, им нареди да с: оттеглят и Бош се изплъзна. Този път нямаше да допусне това, обеща си наум Люис. Този път ще докарат нещата док рай.

– Разбираш ли нещо? – запита той партньора си. – Какво мислиш, че правят онези двамата в такъв бордей?

– Търсят нещо.

– Ебаваш ли се с мен? Наистина ли мислиш така?

– Божичко, какво ти става днес?

Люис отмести очи от мотела и погледна Кларк, който беше свалил облегалката под ъгъл шейсет градуса и седеше с ръце в скута си. Така както беше, със слънчевите очила с огледални стъкла, човек не можеше да прецени дали спи или не.

– Защо не вземеш да водиш бележки? – рече Люис на висок глас.

– Като искаш бележки, що не си ги водиш сам бе, човек?

– Защото аз шофирам . Винаги е така: ти не искаш да караш, затова ще водиш бележки и ще правиш снимки. Така сме се разбрали. А сега запиши нещо в тефтера, та да има какво да покажем на Ървинг, като се върнем. Инак ще ни пусне едно Пе-Ре и „сбогом, Бош“.

– Казва се „ще ни издаде заповед за прекратяване на разследването“. Нека не използваме съкращения дори в нашия служебен език…

– Майната ти!

Кларк се изкиска тихичко, после извади бележник от вътрешния джоб на сакото и една писалка „Крос“ с позлатено перо от горния джоб на ризата си. Когато Люис се успокои, че колегата му е започнал да води бележки, и погледна отново към мотела, забеляза едно момче с дълга руса коса, сплетена на плитчици, което идеше откъм горния край на улицата, яхнало жълт мотопед. Момчето направи две кръгчета пред мотела и спря зад колата, от която бяха слезли БОШ и жената от ФБР. После мина отстрани, заслони очи с ръка и надзърна вътре през страничното стъкло.

– Това пък сега какво е? – рече Люис.

– Ами някакво хлапе – отвърна Кларк, вдигайки поглед от бележника си. – Сигурно търси да гени някой касетофон за кола. Ако пристъпи към действие, какво ще правим? Трябва ли да зарежем наблюдението, за да спасяваме касетофона на някакъв говнар?

– Нищо няма да правим. А и то няма да предприеме нищо. Вече е забелязало радиостанцията вътре и е наясно, че това е полицейска кола. Ето, отдръпна се.

Момчето изфорсира мотора и направи още два кръга, държейки под око входа на мотела. После заобиколи спрелите до тротоара коли и се скри зад един стар микробус „Фолксваген“. Явно наблюдаваше входа на „Синият замък“ през прозорците на очукания микробус. Обаче не забеляза двамата мъже от „Вътрешно разследване“, които седяха в колата на известно разстояние зад него.

– Хайде, хлапенце, заминавай си – рече Кларк. Не ми се иска да викам патрулната кола заради теб. Ах, мамицата им на тия малолетните!

– Вземи фотоапарата и го щракни – каза Люис. – Човек никога не знае. Може да стане нещо и да ни потрябва. Гледай да хванеш и мотела с онзи надпис отгоре. По-късно ще трябва да отидем да видим какво са правили там Бош и момиченцето от ФБР.

Люис можеше и сам да вземе фотоапарата, за да направи няколко снимки, но това би бил опасен прецедент, който би Нарушил деликатния баланс на правилата за наблюдение. Шофьорът кара, возещият се до него пише и върши всичко останало.

Кларк с готовност вдигна камерата „Никон“, която беше съоръжена с телеобектив, и направи няколко снимки на момчето с мотопеда.

– Запиши и номера на мотопеда – рече Люис.

– Знам какво да правя – отвърна Кларк, сваляйки фотоапарата.

– Хвана ли номера на мотела? Ще трябва да се обадим…

– Хванах го. Ето сега дори го записвам, виждаш ли? Какво толкова си се побъркал? Бош просто е заковал някаква мадама и я е довел тук да я чука. Хубаво федерално парче. Ще видиш, че като се обадим, ще се окаже, че двамата са си наели стая.

Люис не се успокои, докато не се увери, че Кларк е записал телефонния номер на мотела в бележника.

– Ами ако не е така? – рече той. – Те току-що се запознаха, а и не мисля, че той е толкова глупав. Сигурно търсят някого тук. Може би свидетел…

– Запазил го е в тайна. Нали това е Бош, той така работи.

Кларк не каза нищо. Люис огледа отново улицата пред мотела. Тогава забеляза, че момчето беше изчезнало. От мотопеда нямаше и следа.