Майкъл Конъли - Черното ехо

– Това е той – рече Бош. – Остави ги другите. Ще ми отпечаташ ли това?

Тя натисна клавишите за отпечатване на файла и му посочи редицата картотеки отзад до стената. Бош отиде дотам и отвори шкафчето с буквата „Н“. Вътре намери папката на Едуард Нийз и я измъкна. В нея имаше цветна фотография на момчето. Беше русо и на снимката изглеждаше по-малко. Имаше онзи вид на засегнат и борбен младеж, който беше толкова често срещан, колкото и акнето по лицата на днешните тинейджъри. Но Бош беше впечатлен от това, че лицето му изглеждаше познато. Не можеше обаче да определи откъде. Погледна снимката отзад. Датата беше отпреди две години. Кинг му подаде листа от принтера и той седна зад едно от празните бюра да разгледа съдържанието на папката.

Най-сериозните нарушения, в които момчето, наричащо себе си „Шаркай“, беше уличено, бяха кражби от магазини, вандализъм, скитничество и притежание на марихуана и амфетамини. Беше затваряно веднъж за двадесет дни в Дома за малолетни в Силмар, след като е било задържано за наркотици, но след това го бяха освободили под гаранция. Всички останали пъти майка му го беше освобождавала незабавно. То беше хроничен беглец от къщи и отхвърлено от системата.

В папката нямаше кой знае какво повече, отколкото се съдържаше в компютърния файл. Само някои уточнения, направени по време на разпитите. Бош разлистваше страниците, докато попадна на доклада по обвинението в скитничество. Бяха го подвели под отговорност и се беше стигнало до предварително съдопроизводство, когато Шаркай се беше съгласил да се прибере вкъщи при майка си и да остане там. Очевидно не беше издържал дълго. Следваше доклад, че майка му го обявила за избягал две седмици по-късно. Според докладите в папката все още беше в неизвестност.

Бош прочете внимателно резюмето на служителя във връзка с арестуването за скитничество, което гласеше:

„Служителят е разпитал Доналд Смайли, който се грижи за поддръжката на язовира «Мълхоланд», и последният е заявил, че на същата дата, в седем часа сутринта, отишъл при тръбата до обиколния път, да я почисти от боклуците. Смайли е намерил момчето заспало в направено от вестници леговище. То е било мръсно и неадекватно, когато се е събудило, очевидно в резултат на употребата на наркотични вещества. Служителят се обадил на полицията. Задържаният е заявил пред служителя, че редовно спи там, понеже майка му не го иска вкъщи. Служителят е установил, че задържаният се издирва за бягство от дома и го е взел под попечителство, считано от тази дата.“

Явно Шаркай беше създание, подвластно на навиците си, реши Бош. Бил е арестуван при язовира преди два месеца, но се беше върнал там да спи в неделя сутринта. Той потърси сред останалите материали в папката някакво свидетелство за други трайни навици на момчето, които биха му по-погнали да го открие. На едно място се споменаваше, че Шаркай е бил спрян и разпитан на булевард „Санта Моника“, близо до Западен Холивуд, през януари, но до арестуване не се беше стигнало. Шаркай тъкмо завързвал на краката си чисто нов чифт маратонки „Рийбок“ и служителят си помислил, че ги е задигнал от магазина, затова го помолил да му покаже касова бележка. Той обаче му показал такава и с това се приключило. Когато обаче Шарки бръкнал в кожената чантичка на мотопеда си, за да извади касовата бележка, служителят забелязал вътре найлонова пликче и помолил да види какво има в него. Пликчето съдържало десет снимки на Шаркай. На всяка от тях бил чисто гол, стоял в различни пози, на някои от които се пипал, а на други показвал еректиралия си член. Служителят му взел снимките и ги унищожил, но отбелязал в протокола, че ще уведоми шерифа на Западен Холивуд за това, че Шарки разпространява снимки сред хомосексуалистите на булевард „Санта Моника“.

И толкова. Бош затвори папката, но задържа снимката на Шаркай. Благодари на Телайа Кинг и напусна малката канцелария. Тъкмо минаваше през задния коридор на участъка покрай клетките за временно задържане, когато му стана ясно в миг откъде лицето на момчето му се струваше познато. Просто косата му в момента беше по-дълга и сплетена на малки плитчици, а наглостта беше взела връх над маската на оскърблението, която преди носеше на лицето си. Обаче момчето беше същото, което Бош беше видял тази сутрин в клетката за задържани, с белезници на ръцете. Беше сигурен в това. В компютъра на Телайа този арест го нямаше, тъй като явно още не беше оформен документално. Бош отиде до стаята на дежурния офицер и каза на лейтенанта там какво търси, след което бе отведен до една картотека с надпис „Сутрешна смяна“. Той прегледа докладите вътре и откри този за Едуард Нийз.