Майкъл Конъли - Черното ехо

– Разбира се, Хари. Имаш ли нужда от мен? С нещо да ти помогна?

Бош поклати глава и вдигна слушалката на телефона. Набра номера на адвоката си и остави съобщение. Обикновено трябваше да оставя по три съобщения, докато адвокатът отвърнеше на обаждането, затова Бош каза, че ще позвъни пак. После разлисти указателя, намери номера, който му беше необходим, и се обади в Архива на въоръжените сили на САЩ в Сейнт Луис. Потърси чиновника, който отговаря за спешните справки, и попадна на една жена на име Джеси Ст. Джон. Бош поиска копие от военното досие на Били Медоус. „До три дни“, отвърна Джеси Ст. Джон. Той затвори телефона с мисълта, че никога не ще види това досие. То щеше да пристигне, но Хари нямаше да е в тази стая, зад това бюро, работещ по този случай. После се обади на Донован от техническия екип и научи, че по пакетчето, намерено в джоба на ризата на Медоус, не са открили отпечатъци, само няколко зацапани по флакона с аерозолна боя. Светлокафявите кристалчета по памука от пакетчето били хероин с чистота около 55 процента, азиатска смес. Бош знаеше, че повечето от хероина, който се продаваше по улиците и се консумираше масово, е с чистота около 15 процента. Това беше предимно нечист хероин, произвеждан от мексиканците. Някой беше инжектирал на Медоус страхотна доза. За Хари изчакването на резултатите от токсикологичната проба беше чиста формалност. Били Медоус беше убит.

Нищо друго от това, което научи от Донован, не беше от особена полза, освен че изгорялата клечка не е била откъсната от кибрита в пакетчето на Медоус. Бош даде на Донован адреса на апартамента на Медоус и го помоли да изпрати там екип, който да го огледа. Каза му да проверят дали изгорелите кибритени клечки в пепелника на масичката за кафе Ще съвпаднат с кибрита от пакетчето. После затвори телефона и се запита дали Донован щеше да изпрати някого, преди Мълвата за неговото отстраняване от случая или от длъжност Да се разнесе из участъка.

Накрая той се обади в кабинета на патолога. Сакаи отговори, че е направил запитване за родословните връзки на жертвата. Майката на Медоус била още жива и я открили в Ню Айберия, щата Луизиана. Тя обаче нямала пари да го транспортира дотам или да го погребе. Не го била виждала от осемнадесет години. Били Медоус нямаше да се прибере вкъщи Щеше да се наложи общината на Лос Анджелис да го погребе на свои разноски.

– Ами Службата за ветерани? – запита Бош. – Той все пак беше ветеран.

– Ще им се обадя – рече Сакаи и затвори.

Бош стана и извади от едно чекмедже на бюрото си малък касетофон, който предвидливо беше прибрал. Постави в него касетата със записа на сутрешното обаждане на телефон 911 и го пусна в джоба на сакото си, след което напусна оперативната стая през задния коридор. Мина покрай клетките за временно задържане и ареста и слезе в оперативната стая на екипа, наречен СБУП [21]. Малкото помещение беше по-населено и от детективската стая. Бюра и картотеки за пет мъже и една жена бяха натъпкани в стаята с размери на втора спалня във венециански апартамент. Покрай едната стена имаше редица шкафове с по четири чекмеджета. До отсрещната – компютър и телетип. По средата бяха събрани шестте бюра, опрени едно в друго. На задната стена висеше обичайната карта на града, върху която с черни линии бяха отбелязани осемнадесетте полицейски участъка. Над картата бяха окачени „Десетте най-добри“ – цветни снимки с размери двадесет на двадесет и пет сантиметра, показващи десетте най-добри служители на холивудския участък. На Бош му направи впечатление, че една от тях беше правена в моргата. Момчето беше мъртво, но все пак го водеха в списъка на първенците. „Късметлия“, помисли си Бош. Най-отгоре, над снимките, с едри черни букви беше изписано „Сили за борба с уличната престъпност“.

В стаята беше само Телайа Кинг, седнала пред компютъра. Точно това искаше Бош. Позната още като „Краля“, име, което тя мразеше, или като „Елвис“, против което нямаше нищо против. Телайа Кинг беше компютърният специалист на екипа СБУП. Ако искаш да проследиш маршрутите, по се движи някоя банда хулигани, или да откриеш къде се е замотало някое регистрирано като малолетен престъпник хлапе, „Елвис“ щеше да ти помогне. Но Бош се изненада, че я завари сама. Той погледна часовника си. Беше малко след два – твърде рано, за да бъдат на улицата останалите хулиганоборци.

– Къде са ти другарчетата? – запита той.

– Здрасти, Бош – рече тя и откъсна поглед от екрана. – На погребение са. Имаме две банди, които отдавна враждуват, а днес са излезли да си заровят по няколко махленски момчета в едно и също гробище, та нашите отидоха там горе, за да сме сигурни, че всичко ще мине спокойно.