Майкъл Конъли - Черното ехо

Изглежда, Паундс беше решил да вземе сам решение, тъй като не гледаше нито към Кларк и Люис, нито към Едгар. Това предизвика мъничко проблясъче на респект у Бош, но не по-голямо от това на свещ, оставена насред окото на ураган от некомпетентност. Паундс издърпа едно от чекмеджетата на бюрото си и извади оттам стара дървена линийка. Започна да я върти в ръце, докато накрая погледна Едгар.

– Вярно ли е това, което казва Бош?

Едгар кимна.

– Не смяташ ли, че не е било справедливо да крие от тебе познанството си с убития и да се опитва да задържи случая за себе си?

– Той ми каза, че е познавал Медоус. Обаче беше неделя и нямаше как да търсим някой друг, който да поеме случая заради това, че са се познавали преди двадесет години. Освен това повечето от хората, които умират в Холивуд, така или иначе се познават с някого от полицията. Това, което казахте за някакъв банков обир и прочие, той сигурно го е открил, след като аз съм си тръгнал. Смятам, че е излишно да стоя тук.

– Добре – рече Паундс. – Има ли у тебе някакви документи по случая?

Едгар поклати отрицателно глава.

– Хубаво тогава, довърши си там каквото беше започнал… ъ… Как го казахте… Аха, да, случая Спайви. Ще ти назнача нов партньор. Още не знам кой да бъде, но ще ти кажа допълнително. Хайде, сега си върви, това беше всичко. Едгар изпусна още една шумна въздишка и стана.

Харви Деветдесет и осем Паундс изчака атмосферата в стаята да се поукроти, след като Едгар излезе. На Бош толкова зверски му се пушеше, че беше пъхнал в устата си не-запалена цигара. Но той не искаше да показва пред другите каквато и да е слабост.

– Добре, Бош – рече Паундс. – Има ли нещо, което искаш да кажеш във връзка с всичко това?

– Да. Това са глупости.

Кларк се ухили. Бош не му обърна внимание. Обаче Паундс хвърли на двамата детективи от „Вътрешно разследване“ изпепеляващ поглед, с което спечели още малко респект от страна на Хари.

– От ФБР днес ми казаха, че не съм заподозрян – каза Бош. – Те са ме проучвали преди девет месеца, понеже са проучвали всички, които са се занимавали с тунели във Виетнам. Открили са някаква връзка с онези тунели от едно време. Затова са искали да проверят всички, а това не е малка работа. Проучили са ме и са продължили нататък. Дявол да го вземе, аз бях в Мексико благодарение на тия двамата клоуни, когато е станало онова нещо в банката, и ФБР просто…

– Да предположим – обади се Кларк.

– Майната ти! Само си губите времето и харчите парите на данъкоплатците, да се разкарвате дотук за няма нищо. Можеше просто да се обадите в Бюрото и да спестите малко пари.

След като каза това, Бош се обърна отново към Паундс, намести стола си така, че да бъде с гръб към двамата детективи от ОВР и заговори спокойно, сякаш искаше да подчертае, че говори на Паундс, а не на тях.

– Бюрото иска да ме отстрани от случая, първо, защото Им хвърлих ръкавицата, когато отидох там днес сутринта да питам за банковия обир. Аз съм за тях един човек от миналото и те са се паникьосали, затова са се обадили на вас. И, второ, искат да ме отстранят, понеже са сплескали работата Миналата година и са оставили Медоус да им се изплъзне; Пропуснали са единствения си шанс с него и не са искали друго ведомство да се намеси и да открие това или пък да се заема с нещо, което те не са могли да свършат за девет месеца.

– Не, Бош, ето това вече са глупости – каза Паундс. – Тази сутрин получих формално искане от специалния агент, който ръководи екипа на Бюрото, занимаващ се с банкови обири, някой си…

– Рурки.

– Значи го познаваш. Е, та той помоли…

– Да ми бъде отнет случаят Медоус. Казал е, че се познавам с Медоус, който пък е главен заподозрян по случая с банката. И ето, че него го убиват, а аз поемам случая. Съвпадение ли е това? Рурки мисли, че не е. А и аз самият не съм напълно сигурен.

– Точно това каза. Затова започваме оттук. Разкажи ни за този Медоус, кога си го познавал и доколко. Не пропускай нищо.

През следващия един час Бош разказваше на Паундс за Били Медоус, за тунелите, за това как му се беше обадил след почти двадесет години и Бош го беше настанил в клиниката на Службата за ветерани в Сепулведа, без дори да го види, само с телефонни обаждания. През цялото време се държеше така, сякаш двамата детективи от „Вътрешно разследване“ не присъстваха в стаята.

– Не съм пазил в тайна това, че съм го познавал – каза той накрая. – Съобщих на Едгар. Ходих във ФБР и им казах и на тях. Мислите ли, че бих го направил, ако аз бях този, който е пречукал Медоус? Дори Люис и Кларк не са толкова тъпи.