Майкъл Конъли - Черното ехо

– За това ли е цялата дандания? – запита Хари. – За пушенето в оперативната?

– Я сядай долу! – отсече Паундс.

Бош вдигна и двете си ръце във въздуха, за да покаже, че няма цигара между пръстите. После се обърна към двамата мъже от „Вътрешно разследване“.

– Ето, Джери – каза той на партньора си, – имаме посещение от страна на господата Люис и Кларк. Не съм виждал големите детективи в действие, откак ме изпратиха на безплатна ваканция в Мексико. Тогава свършиха най-добрата си работа по онзи случай. Гръмки заглавия в пресата, остри изказвания и всичко останало. Ето ги суперзвездите на ОВР!

Лицата на двамата почервеняха от гняв.

– Този път само ще си направиш услуга, ако държиш голямата си уста затворена – рече Кларк. – Загазил си здравата, Бош, не го ли разбираш?

– О, да, как да не разбирам, благодаря за полезния съвет. И аз имам един за вас. Започнете отново да носите онези леки костюмчета от изкуствена материя, с които ходехте, преди да станете подлоги на Ървинг. Знаете ли, полиестерът повече ви отива, отколкото коприната, само дето отзад се изтърква по-бързо и както беше казал един драскач от пресата, задниците ви започват да лъщят от многото работа, която вършите, седейки на столовете зад бюрата…

– Стига, стига – прекъсна го Паундс. – Сядайте с Едгар и замълчете за малко. Това…

– Лейтенанте, аз нищо не съм казал – започна Едгар. – Аз…

– Млъквайте всички! – излая Паундс. – Господи! Едгар, за сведение, тези двамата са от „Вътрешно разследване“, ако не знаеш. Детективи Люис и Кларк. Тук са за…

– Искам адвокат – рече Бош.

– Май и аз също – добави Едгар.

– О, глупости – каза Паундс. – Просто ще си поговорим за това-онова, колкото да изгладим някои неща, и няма да намесваме Лигата за защита на полицията. Ако искате адвокати, ще си намерите после. Сега обаче ще седнете тук и двамата и ще отговорите на няколко въпроса. Ако не, Едгар, де се наложи да съблечеш този костюм от осемстотин долара и да нахлузиш отново униформата, а пък Бош… мама му стара, май този път ще ти изстине мястото.

За известно време в малката канцелария настъпи тишина, макар напрежението, създало се между петимата мъже, да беше толкова силно, че можеше да избие навън стъклата. Паундс погледна през прозореца към оперативната стая и забеляза поне една дузина детективи, които се правеха, че си гледат работата, но всъщност се мъчеха да доловят каквото могат през стъклената стена. Някои дори правеха опити да четат по устните на лейтенанта. Той стана и спусна венецианските щори на прозорците. Рядко правеше това. С действието си сигнализира на детективите в оперативната стая, че вътре при него ставаше нещо голямо. Дори Едгар показа загриженост, въздъхвайки шумно. Паундс седна отново. Почука с дългия си нокът по синята папка, която лежеше затворена върху бюрото му, и започна:

– Така, а сега нека пристъпим към същината. Вие двамата сте отстранени от случая Медоус. Това първо. Никакви въпроси, всичко е решено. По-нататък, най-напред ще ни разкажете каквото знаете.

В това време Люис отвори куфарчето си и извади оттам малък касетофон. Включи го и го постави върху излъскано-то бюро на Паундс.

Бош беше партньор с Едгар едва от осем месеца. Не го познаваше достатъчно добре, за да знае как би реагирал на подобно притискане, нито пък колко дълго би издържал срещу тези копелдаци. Това, което знаеше обаче, бе, че харесваше Едгар и не искаше да го злепостави. Неговият единствен грях в случая беше, че бе помолил да бъде освободен в неделния следобед, за да продава къщи.

– Това са глупости – реше Бош, сочейки касетофона.

– Изключете го – каза Паундс на Люис. Детективът от стана, взе касетофона, натисна копчето за превъртане на лентата отначало, после го изключи и го остави върху бюрото.

– Господи, Бош – рече Паундс, когато Люис седна отново, – обаждат ми се днес от ФБР и ми казват, че те смятат за евентуален заподозрян по някакъв проклет банков обир. Казват, че този Медоус е бил заподозрян по същия случай и по тази причина трябва да бъдеш смятан за заподозрян в убийството му. Как тогава да не ти задаваме въпроси?

Едгар въздишаше все по-шумно. Той чуваше това за първи път.

– Ако не записвате разговора, ще говорим – рече Бош.

Паундс помисли над това за момент и каза:

– Засега няма да записваме. Говори.

– Най-напред, Едгар няма и понятие от всичко това. Вчера с него сключихме сделка – аз поемам случая Медоус, а той си отива вкъщи. Трябваше да напише докладите за онзи тип Спайви, когото бяха намушкали миналата вечер в телевизията. Така че той не знае нищо нито за ФБР, нито за удара в банката. Пуснете го да си върви.