Майкъл Конъли - Черното ехо

– От мен не зависи нищо. Ще се върна там и ще му предам това, а той ще реши какво да прави. Но ако бях на негово Място, щях да си помисля, че блъфираш.

– Това не е блъф. Знаете, че съм чист и ще се свържа с медиите, а пък те ще ме изслушат внимателно и всичко това много ще им хареса. Бъди благоразумна, кажи му, че не блъфирам. Нищо не мога да изгубя, ако го направя. А и той нищо не губи, ако ми върне случая.

Бош тръгна да излиза от сепарето. Изправяйки се, хвърли две банкноти върху масата.

– Имате досието ми. Знаете къде да ме намерите.

– Да, знаем – каза тя. – Хей, Бош?

Той спря и се обърна.

– Онази улична курва… Беше ли казала истината за възглавницата?

– Нима всички те не казват истината?

Бош паркира зад участъка на „Уилкокс“ и продължи да пуши, докато изкачваше стъпалата към задния вход. Пред вратата смачка фаса на земята и влезе, оставяйки зад себе си миризмата на повръщано, която се носеше откъм прозорците с решетки на участъковия изтрезвител. Джери Едгар го чакаше и нервно крачеше из коридора.

– Хари, шефът ни търси спешно и е под пара.

– Тъй ли? За какво?

– Не знам, обаче на всеки десет минути излиза от стъклената си клетка и пита за тебе. Изключил си предавателя, също и станцията в колата. Видях двама от ОВР в копринени костюмчета да влизат при него преди малко.

Бош кимна, без да каже нещо успокоително на партньора си.

– Какво става, Хари? – упорстваше Едгар. – Ако има нещо, по-добре да ми кажеш, преди да сме влезли там вътре. Ти имаш повече опит с онези…

– И аз не знам какво става. Май че ни вземат случая или поне отстраняват само мен. – Той беше твърде равнодушен към всичко.

– Хари за такова нещо обикновено не викат ОВР. Нещо става, човече. И се надявам, ако си сплескал работата, да не си прецакал и мен.

Едгар вече изглеждаше загрижен.

– Извинявай, Хари, не исках да прозвучи така.

– Спокойно. Да идем да видим какво иска шефът.

Бош се отправи към оперативната стая на детективите. Едгар каза, че щял да мине през дежурната стая, а после да излезе навън и да влезе отново през предния вход, за да не изглеждало, че са се наговорили предварително. Когато Бош стигна до бюрото си, първото нещо, което забеляза, беше, че синята папка по случая „Медоус“ беше изчезнала. Забеляза обаче и това, че който и да беше я взел, беше забравил касетата със записа на обаждането по телефон 911. Бош взе касетата и я пусна в джоба на сакото си тъкмо когато гласът на Деветдесет и осми, както наричаха лейтенант Паундс, прогърмя в коридора. Той извика само една дума: „Бош!“ Другите детективи в стаята се огледаха. Бош стана и тръгна бавно към стъклената канцелария на лейтенант Харви Паундс. Вътре се виждаха гърбовете на двама мъже в костюми, които седяха срещу него. Бош разпозна двамата детективи от „Вътрешно разследване“ – Люис и Кларк, – които се бяха занимавали с него след случая с Кукловода.

Точно в този момент Едгар влезе в оперативната през предната врата и двамата с Бош се явиха заедно при лейтенанта. Паундс седеше зад бюрото си и гледаше тъпо. Двамата от ОВР не помръднаха.

– Най-напред, никакво пушене, Бош, ясно? – рече Паундс. – Цялата оперативна стая смърди на цигари още от сутринта. Няма да питам дали това се дължи на тебе.

Правилникът в управлението, пък и във всички градски служби не позволяваше пушенето в общи помещения. Човек можеше да си пуши в канцеларията, ако тя е негова лична, а ако не – само с разрешението на този, който я заема. Паундс беше отказал пушенето преди време и проявяваше голяма твърдост в това отношение. Повечето от тридесет и двамата детективи, които командваше, обаче пушеха като комини и когато Деветдесет и осми не беше наблизо, много от тях предпочитаха да се намъкнат в неговата канцелария за едно-две бързи дръпвания, вместо да излизат навън, отзад на паркинга, където можеха да пропуснат повиквания по телефона и където се разнасяше миризмата на урина и повръщано, идваща от задните прозорци на изтрезвителя. По едно време Паундс реши да заключва канцеларията си дори когато трябваше да отскочи набързо до кабинета на главния началник. Всеки, който имаше подръка джобно ножче обаче, можеше да отвори ключалката точно за три секунди. И лейтенантът постоянно намираше при завръщането си своята канцелария задимена. Той разполагаше с два вентилатора и кутийка с ароматизатор „Глейд“ върху бюрото си. Но понеже честотата, с която започна да заварва канцеларията си с размери три на три метра задимена, се беше увеличила, откакто Бош беше преместен от „Паркър Сентър“ в холивудския участък, Паундс беше убеден, че тъкмо той е главният осквернител. И беше прав, но нито веднъж не хвана Бош в крачка.