Майкъл Конъли - Черното ехо

– Хубаво, но тогава, Бош, защо, дявол да го вземе, не каза на мен? – прогърмя Паундс. – Защо не е отразено в докладите ти в тая папка? Защо трябва аз да го научавам от ФБР? Защо „Вътрешно разследване“ го научава също от ФБР?

Значи не Паундс се беше обадил на ОВР, а Рурки. Бош се запита дали Еленър Уиш знаеше това и беше излъгала, или Рурки се беше обадил на тези клоуни, без дай каже. Той едва я познаваше, а всъщност дори изобщо не я познаваше, но се улови, че се надява да не го е излъгала.

– Аз само започнах докладите тази сутрин – каза Бош. – Щях да ги допълня, след като мина и през ФБР, но просто не ми остана време за това.

– Е, сега вече няма да губиш време – рече Паундс. – Случаят е поет от ФБР.

– Как така? ФБР няма юрисдикция върху него. Това е убийство.

– Рурки каза, че смятали убийството за пряко свързано с тяхното текущо разследване на проникването в банката. Щели да го включат в следствието, което водят, а нашият служител ще работи в сътрудничество с тях. Когато дойде времето да обвинят някого в убийството, назначеният от нас човек ще предаде материалите по случая на областния прокурор.

– Господи, Паундс, тук става нещо. Не виждате ли това?

Лейтенантът прибра линийката си в чекмеджето и го затвори.

– Даа, тук става нещо. Но аз не виждам нещата такива, каквито ги виждаш ти, Бош – рече Паундс. – Толкова засега. Това е заповед. Ти си отстранен. Тези двамата искат да говорят с теб и ти ще бъдеш на разположение, докато ОВР приключат с разследването си.

Той помълча известно време, преди да продължи със сериозен тон, като човек, на когото му е неприятно да каже това, което има за казване:

– Знаеш, че беше изпратен при мен миналата година и аз можех да те сложа къде да е. Можех да те назнача да работиш по кражбите в домовете, където щеше да пишеш по петдесет доклада седмично и просто щеше да се заровиш в бумащина. Но не го направих. Знаейки за уменията ти, аз те назначих в „Убийства“, където си помислих, че би искал да бъдеш. Казваха ми още миналата година, че си добър, но не спазваш твърде правилата. И сега виждам, че са били прави. Може да не ми е много приятно, но вече хич не ме е грижа дали на теб ще ти бъде добре или не. А сега можеш да решиш дали да говориш с тези двамата или не, наистина не ме интересува. Между нас всичко свърши, и толкова. Ако някак си се измъкнеш и този път, най-добре ще е да си издействаш преместване, защото в моя отдел „Убийства“ повече няма място за теб.

Паундс взе синята папка от бюрото си и стана. На излизане от канцеларията си каза:

– Отивам да намеря някой, който да занесе това в Бюро-то, а вие, господа, имате на разположение канцеларията за Колкото време искате.

Той излезе и затвори вратата. Бош се замисли и реши, че няма за какво да вини Паундс, задето постъпва така. Извади цигара и я запали.

– Хей, не чу ли, че човекът каза никакво пушене? – рече Люис.

– Майната ти! – отвърна Бош.

– Бош, ти си свършен – обади се Кларк. – Този път здраво ще ти изпържим задника. Вече не си онзи герой, който беше. Този път няма да имаме никакви проблеми с общественото мнение. На никого не му пука какво ще стане с тебе.

Той стана и отново включи касетофона на запис, след което изрече датата, имената на тримата присъстващи и номера, под който ОВР водеха разследването. Бош установи, че номерът беше с около седемстотин цифри по-голям от този, под който беше заведено вътрешното разследване отпреди девет месеца, в резултат на което той беше изпратен в Холивуд. Девет месеца, през които седемстотин други ченгета са били прекарани през мелачката, помисли си той. Един ден няма да остане никой, който да върши това, което е написано отстрани на всяка патрулна кола – „Да служа и защитавам“.

– Детектив Бош – подхвана Люис със спокоен тон, – бихме искали да ви зададем няколко въпроса във връзка с разследването на смъртта на Уилиям Медоус. Ще ни кажете ли доколко сте познавали и какви връзки сте имали в миналото с убития?

– Отказвам да отговарям на каквито и да било въпроси без присъствието на адвокат – реше Бош. – Настоявам да упражня правото си на представителство съгласно Устава на полицията в Калифорния.

– Детектив Бош, управлението не може да вземе под внимание устава в този аспект. Заповядва ви се да отговаряте на въпросите. Ако не желаете, ще бъдете подложен на отстраняване от длъжност и евентуално на дисциплинарно уволнение. Вие…

– Бихте ли разхлабили тези белезници, моля? – рече Бош.

– Какво? – извика Люис, пренебрегвайки спокойния доверителен тон.