Майкъл Конъли - Черното ехо

– Ами ти защо не си горе с момчетата?

– Току-що идвам от съда. Но преди да ми кажеш какво те води тук, Хари, защо не ми разкажеш какво е ставало днес в кабинета на Деветдесет и осем паундовия?

Бош се усмихна. Мълвата се разнасяше по-бързо из полицейския участък, отколкото вън на улицата. Той й разказа накъсо премеждията си и предстоящата битка с ОВР.

– Бош, май вземаш нещата твърде на сериозно – рече тя. – Защо не си намериш някой допълнителен ангажимент за извънработно време? Нещо, което да те поддържа свеж, както прави твоят партньор. Язък, че е женен. Та той изкарва три пъти повече от продажбата на къщи в сравнение с това, което получаваме ние, като си блъскаме главите по цял ден. Как бих искала да имам и аз такова занимание.

Бош кимна. Той твърдо вярваше, че много хубаво не е на хубаво. Понякога смяташе, че единствен той прави всичко както трябва, а всички останали не гледаха на нещата твърде сериозно. В това беше и големият проблем. Всеки си имаше някакво занимание за след работно време.

– От какво имаш нужда? – запита Телайа кинг. – Най-Добре е да ти свърша работа час по-скоро, преди да е пристигнала заповедта за тебе. После ще те гледат като прокажен.

– Давай тогава – рече той и придърпа един стол за себе Си, след като й каза какво искаше от компютъра.

Компютърната система на отдела имаше една програма, Наречена ИПВ, което означаваше „Информация за престъпните връзки“. Програмата съдържаше в своите файлове най-важното за 55 000 регистрирани членове на банди и малолетни от града, склонни към престъпления. Компютърът беше свързан с този на областния шериф, който съдържаше още около 30 000 свои досиета. Една част от програмата ИПВ заемаше файлът с прякори от подземния свят. Той съдържаше имена, с които се обръщаха един към друг членовете на банди и другите регистрирани, и съответните истински имена, рождени дни, адреси и т.н. Всички прякори, които достигаха до полицията чрез разпити на задържаните и показанията на свидетели, се вкарваха в програмата. Някои твърдяха, че в нея имало над 90 000 прякора. Само трябва да знаеш кой клавиш да чукнеш. А „Елвис“ знаеше.

Бош й даде трите букви, които знаеше [22].

– Не зная дали това е цялото име, или е част от него – рече той. – Мисля, че е само част.

Тя набра командите за отваряне на файловете на ИПВ, вкара буквите и задейства програмата. Отне й около тридесет секунди, след което абаносовото лице на Телайа Кинг се разкриви в гримаса.

– Триста четиридесет и три възможности – обяви тя. – Май ще поостанеш повечко при мен, скъпи.

Той й каза да елиминира чернокожите и латиноамериканците. Обаждането на телефон 911 звучеше като да е от бял. Тя натисна още няколко клавиша и кехлибарените букви на екрана на компютъра се разместиха, за да сформират нов списък.

– Този път е по-добре. Само деветнайсет – рече Кинг.

Нямаше нито един прякор, който да се състои само от трите букви „Ша“. В списъка бяха пет прякора „Шадоу“, четири „Шаха“, два „Шарки“, два „Шаркай“ и по един „Шарк“, „Шаби“ „Шалоу“, „Шанк“, „Шабот“ и „Шейм“. Бош мислеше трескаво за изписаните от драскача върху тръбата букви, които беше видял при язовира. Назъбеното „С“, наподобяващо зинала паст. Можеше ли да бъде паст на акула [23]?

– Я дай само вариациите върху „акула“ – рече той.

Кинг чукна няколко клавиша и горната половина от екрана се изпълни с нови редове от кехлибарени букви. „Шарк“ беше момче от Долината. С полицията беше имало крайно ограничени контакти: само едно задържане, последвано от пускане под гаранция, привличане под отговорност за нарушение на реда, след като беше заловено да шари седалките в автобуса между булевард „Вентура“ и Тарзана. Петнадесетгодишен. Не беше в реда на нещата да се намира при язовира в три часа сутринта в неделя, помисли си Бош. Кинг мина на първия „Шарки“. Оказа се, че в момента се намира във възпитателния лагер за малолетни престъпници в Малибу. Вторият „Шарки“ беше умрял. Убили го бяха във война между улични банди през 1989 година. Истинското му име още не беше установено.

Когато Кинг премина към първия „Шаркай“, екранът се изпълни с информация и дори на долния му край замига думата „следва“.

– Ето ти един постоянен нарушител – рече тя.

В компютърната памет беше събрана информация за Едуард Нийз, бял, от мъжки пол, на седемнадесет години, най-често движещ се с жълт мотопед с номер ЖВН 138, за когото нямаше сведения да принадлежи към отделна банда, а само използваше прякора „Шаркай“ като драскачески символ. Следваха цели два екрана контакти с полицията. Постоянни бягства от дома на майка му в Чатсуърт. По местата, на които беше задържан, Бош можеше да заключи, че този „Шаркай“ прекарваше времето си отчасти в Холивуд и отчасти в Западен Холивуд, когато избягаше от къщи. Той прегледа докрай втория екран и спря вниманието си на едно задържане отпреди три месеца при язовира.