Майкъл Конъли - Черното ехо

Кларк стана, отиде до касетофона и се наведе над него.

– Детектив Бош не е окован в белезници. Тук присъстват двама свидетели, които могат да потвърдят това – рече той.

– Същите двама, които ми поставиха белезниците и ме биха. Това е грубо нарушение на моите граждански права. Настоявам да осигурите присъствието на представител от профсъюза и моя адвокат, преди да продължим.

Кларк пренави лентата отначало и изключи касетофона. Лицето му беше станало почти мораво от гняв, докато прибираше машинката в куфарчето на колегата си. Известно време и двамата останаха безмълвни. После Кларк каза:

– Ще бъде истинско удоволствие за нас да те оправим, Бош. Документите за отстраняването ти ще бъдат на бюрото на шефа до края на деня. Ще бъдеш поставен под надзора на отдел „Вътрешно разследване“, за да можем да те държим под око. Смятаме да започнем с обвинение в нарушение на служебните ти задължения и ще караме оттам нататък, докато стигнем дори до обвинение в убийство. Така или иначе песента ти е изпята в това ведомство. Ти си свършен.

Бош стана. Станаха и двамата детективи от ОВР. Хари дръпна за последно от цигарата, пусна я на пода пред краката на Кларк и размаза фаса върху излъскания линолеум. Знаеше, че те по-скоро щяха да почистят мястото сами, отколкото да оставят Паундс да разбере, че не са могли да упражнят контрол върху него по време на разпита. Той мина помежду им, издуха дима и излезе от канцеларията, без да каже и дума. Отвън до него достигна едва сдържаният вик на Кларк:

– И стой настрана от случая, Бош!

Избягвайки погледите, които го следяха, Бош прекоси оперативната стая и се тръшна на стола зад бюрото си. Погледна към Едгар, който седеше на своето място.

– Добре се справи – рече Бош. – Ти поне трябва да се измъкнеш чист.

– Ами ти?

– Аз вече съм отстранен от случая, а онези двама задници Ще пуснат рапорт срещу мен. Имам на разположение само този следобед, преди да получа разпореждането за отстраняване от длъжност.

– По дяволите!

Заместник-началникът на отдел „Вътрешно разследване“ трябваше да разпише заповедите за изваждането му от служба и временно отстраняване от длъжност. По-тежките наказания се разглеждаха от специална комисия. Люис и Кларк щяха да настояват за подвеждане под отговорност във връзка с неподходящо поети задължения от служител и щяха да искат отстраняването му от следствието. След това щяха да измислят нещо по-сериозно, за да се стигне до разглеждане от комисия. Ако началникът разпишеше заповедта за отстраняване от длъжност на Бош, той трябваше да бъде уведомен за това съгласно правилника на профсъюзите лично или със записан телефонен разговор. И веднъж уведомен, Бош можеше да бъде призован от ОВР в „Паркър Сентър“ или да бъде оставен под домашен арест, докато се вземеше решение по разследването. Но както вече му обещаха, Люис и Кларк щяха да му издействат прибиране под надзор. Оттам нататък щяха да го излагат като ловен трофей.

– Имаш ли нужда от помощ по случая Спайви? – запита той Едгар.

– Не. Готов съм. Веднага щом намеря машина, започвам да пиша.

– Успя ли да провериш, както те бях помолил, дали Медоус е работил в строежа на метрото?

– Хари, ти… – Едгар явно бързо отхвърли това, което искаше да каже. – Да, проверих. Отговориха, че никога не са имали човек на име Медоус на работа при тях. Имали Фийлдс, но той е чернокож и е бил на работа днес. Със сигурност Медоус не е работил при тях под друго име, тъй като нямали нощни смени. Проектът вървял добре и били изпреварили графика, ако може да се вярва на подобни дрънканици. – После Едгар извика: – Пу съм следващ на машината!

– Никакъв шанс – отвърна един „авто“-детектив на име Минкли. – Заплюл съм се преди тебе.

Едгар започна да се оглежда наоколо за други кандидати. В разгара на работния ден пишещите машини в оперативната бяха като злато. Участъкът разполагаше с дванадесет пишещи машини за тридесет и двамата детективи, това число механични и няколко електрически, които сякаш имаха нервни тикове и сами прескачаха редове или отмерваха по няколко интервала между буквите.

– Добре тогава – рече Едгар. – След тебе съм, Минк. – После сниши глас и се обърна към Бош: – Кого мислиш, че ще назначи с мен?

– Паундс ли? Не знам. – Това беше все едно да отговориш на въпроса за кого ще се омъжи жена ти, след като скъсаш с нея за последно. На Бош хич не му беше интересно да гадае кой ще бъде назначен за партньор на Едгар. – Слушай – рече той, – имам да свърша няколко работи.