Майкъл Конъли - Черното ехо

Шаркай беше задържан около четири часа сутринта, както се мотаел около една вестникарска будка на улица „Вайн“. Патрулиращият служител решил, че е скитник и се готви Да извърши нещо нередно. След като го задържал и направил проверка, той установил, че момчето се води за избягало от къщи. Бош провери списъка на арестуваните през същия ден и откри, че Шаркай е бил държан до девет часа, когато е дошъл неговият попечител и го е освободил. Бош се обади в Дома за малолетни с престъпни наклонности в Силмар, но научи, че Шаркай е бил вече подведен под отговорност и изправен пред съдията, след което майка му отново го беше освободила, плащайки гаранция.

– Тъкмо в това му е и най-големият проблем – каза служителят. – Гарантирам, че до довечера ще избяга пак и ще бъде на улицата. Казах това на съдията, но той не поиска да вкара хлапето в маймунарника само защото е било заловено да скита и майка му случайно е телефонна курва.

– Каква? – запита Бош.

– Ами сигурно го пише в досието му. Да бе, докато Шаркай е по улиците, милата му майчица си стои вкъщи и разправя по телефона на разни пичове как ще им пикае в устните и ще им сложи гумени пръстени на оная работа. Специалистка е по тия работи и получава по четиридесет кинта за петнайсет минути. Приема плащане с „Мастър Кард“ и „Виза“, кара ги да чакат на телефона, докато проверява по друга линия дали номерът е валиден и имат ли пари по сметката. Тя върши тази работа от около пет години, доколкото ми е известно, което значи, че тъкмо през най-важните си години Едуард е бил принуден да слуша всички говнени разговори. Искам да кажа, че не е никак чудно, дето хлапето се оформя като педал и бяга от къщи. Какво друго може да се очаква?

– Преди колко време тръгна с нея?

– По обяд някъде. Ако искаш да ги свариш у тях, най-добре тръгни веднага. Имаш ли адреса им?

– Имам го.

– И още нещо, Бош: като стигнеш там, не очаквай да видиш някоя истинска курва. Майчето хич не изглежда такава, за каквато се представя по телефона, ако разбираш какво имам предвид. Гласът й може да върши работа, но самата тя изглежда така, че би изплашила и слепец.

Бош благодари за предупреждението и затвори телефона. Той подкара по шосе 101 към Долината, после зави на север и оттам на запад. Стигна до Чатсуърт и изкачи скалистите възвишения. На склона имаше комплекс от общежития, построен на мястото на старо ранчо, в което преди снимаха филми. Това беше едно от местата, където навремето се беше бил Чарли Менсън с групата си [24]. Части от тялото на един От хората му все още не бяха открити и се смяташе, че трябва да са някъде из околността. Хари пристигна там по здрач. Хората тъкмо се прибираха от работа. По шосето имаше оживено движение. Често хлопаха врати. Сигурно много хора вече звъняха по телефона на майката на Шаркай. Бош явно беше закъснял.

– Нямам никакво време да говоря с още полицаи – заяви Вероника Нийз, когато отвори вратата и видя полицейската значка. – Тъкмо го прибера вкъщи и той драсва отново навън. Не го знам къде ходи. Вие ми кажете, това е ваша работа. Чакат ме трима души, единият разговор е дори междуградски. Трябва да вървя.

Беше в края на четиридесетте си години, дебела и набръчкана. Очевидно носеше перука, а и едното й око беше по-притворено от другото. Имаше онази миризма на мръсни чорапи, характерна за пристрастените към амфетамини. Онези, които й се обаждаха, бяха твърде измамени във фантазиите си, ако трябваше да градят представи за нея по гласа й.

– Госпожо Нийз, не търся сина ви за нещо, което е извършил. Трябва да говоря с него за нещо, което е видял. Възможно е да го грози опасност.

– О, глупости. Тия съм ги чувала и преди.

Тя затвори вратата и Бош просто остана да виси напразно. Не след дълго я чу да говори по телефона с един – както му се стори – френски акцент, но не можеше да бъде сигурен. Можа да различи само отделни фрази, но те бяха достатъчни, за да се изчерви. Помисли си за Шаркай и реши, че той всъщност не беше беглец, понеже тук нямаше нищо, от което да бяга. Слезе обратно по стъпалата и се качи в колата. Това щеше да бъде всичко за този ден. Времето му сигурно вече беше изтекло. Люис и Кларк вероятно бяха изпратили заповедта. На сутринта щяха да го призоват във „Вътрешно Разследване“. Той се върна в участъка и се разписа. Всички вече си бяха отишли, а на бюрото му нямаше никакво съобщение, дори и от адвоката му. На път за вкъщи се отби в „Лъки“ и взе четири бири – две мексикански, едно светло английско пиво с марка „Олд Ник“ и една „Хенри’с“.