Майкъл Конъли - Черното ехо

Сервитьорката се върна с кафето и минералната вода. Уиш придърпа чашата към себе си, но не отпи.

– Детектив Бош, ти си вън от случая. Съжалявам, че не съм аз тази, която трябва да ти го каже, но си отстранен. Върни се в участъка и ще разбереш. Обадихме се веднага щом ти си тръгна.

Хари държеше чашата кафе с две ръце и беше подпрял лакти върху масата. Внимателно я остави в чинийката, в случай че ръцете му се разтреперят.

– Какво сте направили? – запита Бош.

– Съжалявам – рече Еленър Уиш. – След като си тръгна, Рурки – човекът, на когото навря снимката в лицето – набра номера от визитната ти картичка и разговаря с лейтенант Паундс. Той му разказа за посещението ти и предположи, че е станало недоразумение: ти разследваш смъртта на свой Приятел. Каза му и някои други неща и…

– Какви други неща?

– Виж какво, Бош, знам всичко за тебе. Признавам, че Изтеглихме досието ти и те проверихме. Дявол да го вземе, Достатъчно беше да прочетем вестниците оттогава. Хари Бош и случая с Кукловода… Аз знам какво е станало с онези от „Вътрешно разследване“, и то в случая не е от полза, но решението взе Рурки. Той…

– Какви други неща е казал?

– Каза истината. Твоето име и това на Медоус са изскочи ли по време на разследването. Рурки каза, че сте се познава ли. Той помоли да бъдеш отстранен от случая. Така че всичко това вече няма значение.

Бош подаде глава навън от сепарето и се огледа.

– Искам да чуя твоя отговор – рече той. – Заподозрян ли съм?

– Не. Или поне не беше, докато не дойде в Бюрото тази сутрин. Сега вече не знам. Опитвам се да бъда честна, а ти трябва да погледнеш на всичко това от нашата гледна точка. Един тип, когото сме проучвали миналата година, идва при нас и казва, че разследва смъртта на друг тип, когото също сме проучвали, но доста по-усърдно. Този, първият, казва „Дайте да ви видя папките.“

Нямаше нужда да му казва чак толкова много. Той знаеше всичко това, както и че тя сама се поставя в неудобно положение, като му казва каквото и да е. Но въпреки всичките лайна, в които беше нагазил здраво, или беше накаран да нагази, Хари Бош започваше да си пада по студената и твърда Еленър Уиш.

– Ако не искаш да говориш за Медоус, кажи ми поне едно нещо за мен. Преди малко каза, че съм бил наблюдаван, и спря дотам. Как сте го правили? Да не си била и в Мексико?

– И това, и други неща… – Тя го погледна за момент, преди да продължи: – Обаче много скоро разбрахме, че си чист. Отпърво се развълнувахме. Имам предвид, че тъкмо преглеждахме досиетата на хора с опит в тунелните дейности още от Виетнам, когато открихме, че ето на – най-отгоре седи знаменитият Хари Бош, детективската суперзвезда, с няколко книги, написани по негови случаи, телевизионен сериал и прочие. Това е човекът, чието име изпълва страниците на вестниците; човекът, чиято звезда изведнъж угасва и той бива наказан за един месец с понижение, след което го прехвърлят от елитния отдел „Кражби и убийства“ на управлението в… – Тя се поколеба.

– Глуха линия – довърши той вместо нея.

Уиш сведе очи към чашата си и продължи:

– И така, Рурки веднага предположи, че ти вероятно си си прекарвал времето в копаене на онзи тунел към банката. Героят изведнъж пада отвисоко – това е някакъв твой начин да се присмееш на обществото, нещо безумно от този род. Когато обаче започнахме проверката и поразпитахме тук-там тихичко, установихме, че си бил в Мексико през целия месец. Изпратихме човек до Енсенада и проверихме всичко. Ти беше чист. По същото време изискахме и твоето медицинско досие от Службата за ветерани в Сепулведа… А, ето какво си проверявал тази сутрин, нали?

Той кимна. Уиш продължи:

– И така, в медицинското ти досие имаше и доклад на психиатъра… Съжалявам, това е такова посегателство…

– Искам да знам.

– Ами казваше се, че си напълно „функционален“. Имаш обаче редки прояви на посттравматичен стрес под формата на безсъние и други работи, както и клаустрофобия. Един доктор дори беше написал, че ти не би влязъл отново в тунел за нищо на света. Въпреки всичко ние изпратихме твоите материали в нашата научна лаборатория за изследване на поведението на Куантико. Те те отхвърлиха като възможен заподозрян и казаха, че не било правдоподобно да рискуваш чак толкова за материални облаги.

Тя го изчака да попие казаното.

– Онези папки на Службата за ветерани са стари – рече Бош. – Цялата тази история е стара. Нямам намерение да седя тук и да обсъждам защо не бих могъл да бъда заподозрян. Всичко това е старо. Аз не съм разговарял с психиатър поне от пет години. А що се отнася до тази клаустрофобия, то аз вчера влизах в тунел, за да огледам тялото на Медоус. Какво мислиш, че би написал вашият психолог в Куантико по този въпрос?