– Господа – рече Ървинг, – имаме проблем – първостепенен проблем – с един служител, който е пристъпял прага ни и преди. Един служител, върху когото вие двамата поработихте и все пак стигнахте до някакъв успех преди време.
Люис и Кларк се спогледаха и Кларк дори си позволи една бърза тънка усмивчица. Не можеше да отгатне за кого става дума, но обичаше да работи с такива, които повтаряха грешките си. Те бяха толкова отчаяни.
– Хари Бош – рече Ървинг. Изчака за момент, сякаш да възприемат по-добре името, после продължи: – Ще се наложи да отскочите за малко до холивудския участък. Искам веднага да бъде открито разследване срещу него. От името на Федералното бюро за разследване.
– От ФБР ли? – запита Люис. – Какво им е направил?
Ървинг го поправи, че не трябва да използва съкращения по адрес на Бюрото, и им каза да седнат на двата стола. Следващите десет минути той прекара в предаване на телефонния разговор, който беше водил малко преди това с ФБР.
– От Бюрото казват, че имало твърде много съвпадения – заключи той. – Аз съм на същото мнение. Може да е забъркан в цялата тая работа и Бюрото иска да му бъде отнет случаят „Медоус“. Най-малкото, изглежда, той е взел страна, за да помогне на заподозрения, който е бил негов бивш боен другар, и Бош го е отървал от затвора миналата година. Съществува вероятност да е бил посветен и в банковата кражба. Дали Бош е знаел за нея и дали е забъркан по-нататък в престъплението, все още не е ясно. Обаче ние ще открием какво цели детектив Бош.
На това място Ървинг изчака, за да могат двамата да осмислят чутото и да стовари с всичка сила основната си идея с помощта на мощно издуване на челюстните мускули. Люис и Кларк знаеха, че не трябва да го прекъсват. И Ървинг продължи:
– Тази възможност отваря вратичка за управлението да извърши с Бош това, което преди не успя. Да го елиминира. Ще докладвате директно на мен. И искам прекия началник на Бош, някой си лейтенант Паундс, да получава копия от вашите доклади всеки ден. На мен обаче, освен че ще ми представяте докладите, ще искам да ми телефонирате два пъти на ден – сутрин и вечер.
– Тръгваме веднага – рече Люис и стана прав.
– Действайте, господа, но бъдете внимателни – посъветва ги Ървинг. – Детектив Бош вече не е онази знаменитост, която беше едно време. Не го оставяйте да ви се изплъзне.
***
Объркването на Бош в резултат на безславното му отпращане от агент Уиш се превърна в гняв и чувство за безсилие, докато слизаше надолу с асансьора. Сякаш физическият натиск, който усещаше върху гърдите си, се качваше към гърлото му, докато клетката от неръждаема стомана се спускаше надолу. Беше сам и когато пейджърът на колана му започна да писука, той го остави да сигнализира през определените петнадесет секунди, вместо да го изключи. Преглътна гнева и раздразнението и ги превърна в решение. На излизане от кабината на асансьора той погледна номера, изписан върху дигиталния дисплей на пейджъра. Кодът отпред беше 818 – Долината, – обаче номерът след него му беше непознат-. Той влезе в една от редицата телефонни кабини срещу сградата на ФБР и набра номера. „Деветдесет цента“, каза един електронен глас. За щастие имаше необходимите дребни. Набута монетите в отвора и слушалката отсреща се вдигна насред първото позвъняване. Беше Джери Едгар.
– Хари – започна той без „здрасти“, – все още се намирам тук горе, в Службата за ветерани, и тъпча на място, човече. Нямат никаква документация за Медоус. Казват, че трябвало да мина по каналния ред или да представя съдебно разпореждане. Аз им казвам, сигурен съм, че има досие при тях, знаеш, понеже ти така ми каза. Викам им: „Вижте какво, ако отида и си изкарам разпореждане от съда, ще се размърдате ли да намерите папката на Медоус?“ И те, значи, отиват да я търсят, обаче след малко се връщат и казват, че имало такава папка, но била взета. Познай кой е дошъл и я е взел със съдебно решение още миналата година?
– ФБР.
– Ти явно знаеш нещо, което аз не знам.
– Е, не съм седял със скръстени ръце. Казаха ли ти кога я е взело Бюрото или защо?
– Не са им казали защо. Дошъл агент от ФБР с нареждане и просто я взел. Записано е през миналия септември, обаче още не я е върнал оттогава. Не давали никакви обяснения. Шибаното Бюро кога ли е давало…
Бош мълчеше, докато обмисляше всичко това. Знаели са през цялото време. Уиш е знаела за Медоус и за тунелите, и за всичко останало, което днес й беше разказал. Цялата работа е била представление.
Читать дальше