Майкъл Конъли - Черното ехо

Ървинг тъкмо се усмихваше при спомена, когато офицер Мери Гросо почука, а после и влезе в кабинета с една дебела колкото палец папка в ръка. Тя постави папката върху покритото със стъкло бюро на Ървинг. Отгоре, върху блестящата повърхност, нямаше абсолютно нищо, дори телефон.

– Прав бяхте, шефе. Беше все още сред отворените.

Заместник-началникът на отдел „Вътрешно разследване“ се наведе напред и рече:

– Да, мисля, че не съм го прехвърлил към архива, понеже имам чувството, че още не сме видели всичко, на което е способен детектив Бош. Я дай да видя… май бяха Люис и Кларк…

Той отвори папката и прочете бележката от вътрешната страна на корицата.

– Да. Мери, би ли извикала Люис и Кларк да дойдат тук, ако обичаш?

– Шефе, видях ги в оперативната стая долу. Приготвяха се за РС. Не знам по кой случай.

– Е, Мери ще трябва да отложат разпита на свидетелите… И моля те, не ми говори със съкращения. Аз съм внимателен и бавно пипащ полицай. Не обичам прибързаността, не обичам и съкращенията. Ще научиш това скоро. А сега кажи на Люис и Кларк, че искам да оставят за после изслушването и тутакси да се явят при мен.

Той стегна челюстните си мускули и ги изду, докато заприличат на топки за тенис. Гросо изприпка навън от кабинета. Ървинг се отпусна и започна да прелиства папката, запознавайки се задочно за пореден път с Хари Бош. Прегледа военното му досие, после се спря на неговия бърз напредък в управлението. За осем години беше издигнат от обикновен патрулен полицай до детектив в елитния екип на отдел „Кражби и убийства“. После идваше падането – служебно прехвърляне през миналата година от главното управление в отдел „Убийства“ на холивудския участък. Би трябвало да бъде уволнен дисциплинарно, изказа наум съжалението си Ървинг, докато изучаваше кариерата на Бош в хронологичен Ред.

И тогава попадна на доклада на психолога, с който се потвърждаваше дали Бош би могъл да се върне отново към задълженията си, след като беше убил невъоръжен човек през миналата година. В него се казваше:

„През време на военната и полицейската му практика, в която се включва и гореспоменатото застрелване с фатален край, пациентът е изградил у себе си висока безчувственост към насилието. Той говори за насилието във всички негови аспекти като за неизменна част от ежедневния му живот. Затова не изглежда твърде вероятно изложеното за него преди време, че би могъл да изгради психологически задръжки, ако бъде поставен отново в условия, при които се налага използването на смъртоносно оръжие, с оглед да защити себе си или други хора. Смятам, че той би бил в състояние да реагира своевременно. Би бил способен да натисне спусъка. В действителност изказванията му не показват някакъв болестотворен ефект в резултат на застрелването, ако не се смята неговото чувство за удовлетвореност от изхода на инцидента, т.е. смъртта на заподозрения, което следва да се счита за неуместно.“

Ървинг затвори папката и почука отгоре с добре поддържан нокът. После вдигна от стъклото на бюрото си един дълъг кестеняв косъм – на офицер Мари Гросо, реши той – и го пусна в кошчето за отпадъци отстрани на бюрото. Хари Бош е истински проблем, мислеше Ървинг. Иначе добро ченге, добър детектив – всъщност Ървинг неохотно хвалеше работата му в отдел „Кражби и убийства“ отчасти поради афинитета му към серийни убийци. Обаче като цяло единаците не работеха добре, поставени вътре в системата, смяташе заместник-началникът. А Хари Бош си беше единак и винаги щеше да бъде такъв. Не можеше да стане един от голямото семейство на лосанджелиската полиция. Ето че и най-лошото достигна до Ървинг: Бош не само беше напуснал семейството, но, изглежда, се увличаше в дейности, които можеха да накърнят „семейните работи“ и да го поставят в неудобно положение. Ървинг се завъртя със стола си и се загледа през прозореца към Сити Хол отсреща, през „Лос Анджелис Стрийт“. После погледът му се плъзна надолу, както ставаше винаги, към мраморния фонтан преди „Паркър Сентър“, който стоеше като мемориален паметник на служителите, загинали при изпълнение на служебния дълг. Семейството съществува, помисли си той. Съществува и Честта с главно „ч“. Ървинг стисна зъби силно – могъщо и триумфално. Точно тогава вратата се отвори.

Детективите Пиърс Люис и Дон Кларк влязоха в кабинета и се представиха. Биха могли да бъдат и братя. Имаха еднакви късо подстригани кестеняви коси, широки плещи от вдигане на щанги и консервативни сиви копринени костюми. Люис носеше тясна черна вратовръзка, Кларк – виненочервена. И двамата бяха широки горе и тесни надолу – за да бъдат удобни за хващане. И двамата имаха леко изпъчена напред стойка, сякаш излизаха от морето и пореха с чела прибоя.