Майкъл Конъли - Черното ехо

– Хари, там ли си?

– Аха, слушай, показаха ли ти копие от съдебното разпореждане за изземване на папката? Не знаят ли поне името на агента?

– Не. Не можаха да намерят нищо, а и никой не си спомняше името на агента, освен че била жена.

– Запиши си номера на телефона, от който ти се обаждам в момента. Върни се веднага в архива и попитай за едно друго досие. Просто провери дали е там. Имам предвид моето.

Хари каза на Едгар номера, после му даде рождената си дата, номера на социалната осигуровка и трите си имена, като му продиктува буква по буква малкото си име.

– Исусе! Това ли е малкото ти име? – рече Едгар. – А Хари е за по-късо, а? Че как го е измислила майка ти такова?

– Тя си падаше по художниците от петнайсети век. Малкото ми име се връзва с фамилията. Върви да провериш дали е там папката и после веднага ми се обади. Ще чакам тук.

– Ама аз даже не мога да го произнеса бе, човек!

– Римува се с „анонимен“.

– Хубаво, ще опитам така. Ти къде си в момента все пак?

– В една телефонна кабина, точно срещу ФБР.

Бош затвори, преди партньорът му да беше задал нови въпроси. Запали цигара и се облегна на стената на кабината, загледан в малката група хора, които обикаляха в кръг по широката зелена ивица пред сградата. Носеха ръчно направени лозунги и плакати, с които протестираха против подписването на нови договори за откриване на петролни кладенци в залива Санта Моника. Той видя надписи, които гласяха „Просто кажете НЕ на петрола“, „Не е ли заливът достатъчно осран?“, „Съединени Ексонски щати“ [20]и прочие.

Забеляза и два телевизионни екипа върху тревната площ, Които заснемаха протеста. В това е цялата работа, помисли си Хари. В показването. Докато медиите излъчваха протеста По новините в шест часа, той щеше да има успех. Колкото са Имали и други подобни протести. Бош забеляза, че излъченият от групата говорител даваше интервю пред камерата, и разпозна жената до него като говорителката от Канал 4. Установи, че познава и човека, когото интервюираха, но не можеше да си спомни откъде. След като погледа известно време, той успя да се сети. Човекът беше телевизионен актьор, който играеше пияница в един комедиен сериал. Хари го беше гледал два-три пъти. Макар човекът все още да приличаше на пияница, сериалът вече не се излъчваше.

Бош беше на втората цигара и стоеше все така облегнат на телефонната кабина, започвайки да усеща жегата на деня, когато случайно погледна към стъкления портал на сградата и забеляза агент Еленър Уиш да излиза. Тя гледаше надолу и ровеше в чантичката си, затова не го видя. Бързо и без да се замисли защо, той се скри зад кабините и използвайки ги за прикритие, изчака тя да го подмине. Беше търсила из чантичката си слънчеви очила. Сега вече си ги беше поставила и мина покрай групата на протестиращите, без дори да погледне към тях. Отправи се по посока на булевард „Уилшайър“. Бош знаеше, че гаражът на Федералното бюро се намира в приземието на сградата. Уиш вървеше в обратната посока. Явно отиваше някъде наблизо. Телефонът иззвъня.

– Хари, взели са и твоята папка. От ФБР… Какво става бе, човек?

Гласът на Едгар беше напрегнат и объркан. Той не обичаше сътресенията. Не обичаше и загадките. Беше от хората, за които работното време е от девет до пет.

– Не зная какво става, а и не искат да ми кажат – отвърна Бош. – Тръгвай към участъка. Там ще говорим. Ако стигнеш преди мен, искам да се обадиш в управлението на строителната компания на метрото, в личния състав. Провери дали Медоус е работил там. Опитай също и името Фийлдс. После си довърши другата работа, както се разбрахме при сделката вчера. Ще се видим след малко.

– Хари, ти ми каза, че си познавал Медоус. Може би трябва да се обадим на шефа, да му кажем, че се получава конфликтна ситуация и е най-добре случаят да се прехвърли на „Кражби и убийства“ в главното управление или на някой друг.

– Ще говорим по този въпрос след малко, Джери. Не прави нищо и не говори с никого за това, докато не пристигна.

Бош окачи слушалката и се отправи към булевард „Уилшайър“. Установи, че Уиш вече беше свила на изток към Уестууд Вилидж. Той намали дистанцията между тях, премина на отсрещния тротоар и продължи да я следва. Внимаваше да не се приближи твърде много, че тя да види отражението му във витрините, край които вървеше. Когато Уиш стигна булевард „Уестууд“, зави на север и пресече „Уилшайър“, озовавайки се на неговата страна на улицата. Хари влезе във фоайето на една банка. След малко излезе отново на тротоара, но тя беше изчезнала. Той се огледа и в двете посоки, после изтича до ъгъла. Видя я на половин пресечка напред. Вървеше по „Уестууд“.