Майкъл Конъли - Черното ехо

Хари усещаше как лицето му се зачервява от негодувание. Беше казал твърде много. Обаче колкото повече се насилваше да се овладее, толкова повече кръв нахлуваше в главата му. Сервитьорката с широките бедра използва тъкмо този момент да му долее чашата с кафе.

– Готови ли сте да поръчвате? – запита тя.

– Не – каза Уиш, без да откъсва поглед от Бош. – Още не.

– Ей, сладурано, скоро тук ще нахълта ей такваз тълпа и ще ни трябва масата за хора, дето искат да ядат. Аз преживявам от гладните, не от онез, дето са ядосани толкоз, че да не могат да ядат.

Жената се отдалечи и Бош си помисли, че тази сервитьорка вероятно беше по-добър съдник на човешкото поведение, отколкото повечето полицаи.

– Съжалявам за всичко това – рече Уиш. – Трябваше да ме оставиш да си тръгна още в началото.

Объркването беше изчезнало, но гневът беше още там. Той вече не поглеждаше навън от сепарето. Гледаше нея.

– Мислиш ли, че ме познаваш само от няколко хартийки в една папка? Не, не ме познаваш. Все пак ми кажи каквото знаеш.

– Не те познавам, само знам някои неща за тебе – рече тя. За момент спря, да си събере мислите. – Ти си човек на институциите, детектив Бош. И през целия си живот си бил такъв. Детски приюти, домове на осиновители, армията, после полицията. Никога не си напускал системата. Минавал си от една социална институция в друга.

Тя отпи малко от водата и сякаш решаваше дали да продължава или не. После продължи:

– Йеронимъс Бош… Единственото нещо, което майка ти е дала, е името на един художник, умрял преди петстотин години. Обаче според мен налудничавите приумици, които той е нарисувал, в сравнение с това, което ти си преживял, биха изглеждали като Дисниленд. Майка ти е била самотна и е била принудена да те изостави. Израснал си в сиропиталище, после по приюти и домове на осиновители. Преживял си всичко това, преживял си Виетнам и полицейския участък. Поне засега най-малкото. Само че ти си единакът в глутницата. Стигнал си до елитния екип на „Кражби и убийства“, работил си по най-важните случаи, но винаги си оставал аутсайдер. Вършил си всичко така, както ти си го разбирал, затова са те изхвърлили.

Тя допи чашата си, сякаш за да даде време на Бош да я възпре. Той обаче я остави да продължи.

– Само една грешка си допуснал. Убил си човек миналата година. Самият той е бил убиец, но това не променя нещата. Според докладите си помислил, че бърка под възглавницата, за да извади оръжие. В действителност той е бръкнал да си извади перуката. Смешно наистина, но „Вътрешно разследване“ намира свидетелка, която заявява, че ти е казала предварително, че заподозреният държи перуката си под възглавницата. Тъй като тя е била една улична курва, достоверността на показанията й е била под въпрос. Това не е било достатъчно, за да те изритат, но ти е струвало завоюваното положение. И сега работиш в Холивуд – мястото, което повечето хора в управлението наричат „клозета“.

Думите й заглъхнаха. Беше свършила. Бош не каза нищо и за известно време настъпи тишина. Сервитьорката се мотаеше около сепарето, но усещаше, че е по-добре да не се обажда.

– Когато се върнеш в кабинета – рече той най-сетне, – кажи на Рурки да се обади още веднъж. Той ми е взел случая и пак той може да ми го върне.

– Не мога да му кажа това. Той няма да го направи.

– О, да, ще го направи. Ти само му кажи, че му давам срок до утре сутринта.

– Или какво? Искам да кажа – какво ще направиш? Хайде, нека бъдем откровени. С това твое досие най-вероятно до утре сутринта ще бъдеш отстранен. Веднага щом е свършил да говори с Рурки, Паундс сигурно се е обадил на „Вътрешно разследване“, ако самият Рурки не е свършил това.

– Няма значение. Искам до утре сутринта да чуя добра вест, иначе Рурки ще прочете в „Таймс“ как главният заподозрян от ФБР по крупния банков обир, човекът, когото Бюрото е държало под наблюдение, е бил убит под носа им и е отнесъл със себе си отговорите на всички въпроси, свързани със знаменитата уестлендска тунелна кражба. Може всичките факти да не бъдат верни или пък в точен порядък, но Ще изглеждат горе-долу така. И още нещо, което не е без значение, материалът ще бъде добър за четене. Ще се вдигне пушилка чак до Сената. От това мнозина ще изпаднат в неловко положение, пък и този, който е оправил Медоус, ще бъде предупреден. И тогава няма никога да заловите виновните, а Рурки ще бъде заклеймен като човекът, който ги е оставил да се измъкнат.

Тя го изгледа косо, клатейки глава, сякаш стоеше над всичката тая каша.